“В душата й бавно проникваше тъпа, равномерна, потискаща болка, която изпълваше гърдите й с олово. И това беше болката за пропуснатия живот, за изхабените чувства, за всичко, което бе отминато и вече не можеше да се върне.” Димитър Димов „Тютюн”

Изживей всичко, което можеш.Ще сбъркаш, ако не го сториш.Не е толкова важно какво правиш.Стига да разполагаш с Живота си.Ако не си имал това, какво си имал? Изгубеното е изгубено.Не си прави никакви илюзии.Подходящо е всяко време, с което човек все още има късмета да разполага.Живей!


Живей за днес, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде.