Докосването на душата

Изстрадах го -

докосването на душата.

По зъбери вървях.

И плаках.

В пропасти пропадах,

и урагани ме премятаха.

Крещях

и исках да умра...

А след това,

аз ставах

и опитвах да вървя.

Фалшиви думи ме омайваха,

аз слушах.

Илюзии ме гонеха.

Мълчах.

В безкрайни лесове се губех

и къпех се в кристални езера...

Миражи...тъй прекрасни

и празни.

Но пак вървях.

И ето, изживях го.

Докосването на душата.

И всички светове избухнаха

в неистов фойерверк.

Аз полетях

към слънцето.

Да заредя сърцето си с лъчи.

И най-накрая

аз му дадох име,

докосването на душата назовах.

Усетих го като ЛЮБОВ...