Аз вярвам в мълчаливата любов.

Без думи, без крaсиви обещания,

без упреци, без молещи уста.

Аз вярвам само в нямото стардание

в сподавения порив на кръвта.

Очи в които погледа не гасне,

докосването нежно на ръце -

от клетви, от несдържан плач,

по-ясно говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава,

тя вечен огън и нестихващ зов.

Как нея ще отминеш, ще забравиш?...

Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия