Жената живяла в сянката на Краля Слънце
„Най-странното в живота е, че той предлага, колкото добри случаи, които не трябва да се изпускат, толкова и измамни поводи, за надежда, които не трябва да се приемат. Човек гради своята съдба успешно повече като отказва отколкото като приема. Трудността е без съмнение в това да различиш със сигурност истински щастливите случайности от привидните шансове за успех. Колкото пъти съм бивала несигурна, винаги съм вярвала, че най-малко се излъгва човек когато следва своето първо чувство, така случи ли се да сгреши поне не съжалява изцяло.
Успехът не се преподава, всеки живот е единствен по рода си, всяка съдба неповторима, без образци в миналото и копия в бъдещето. Ако имаш амбицията да се издигнеш до завидно положение в обществото, мога само да ти препоръчам да не допуснеш никакви грешки.
Зная, този съвет не се отличава с голяма оригиналност, но ако е истина, че престъпленията се заличават с времето, то грешките рядко се прощават. Предпочитай сянката пред светлината - на тъмно, погрешните стъпки се забелязват по-трудно; и падай възможно най-рядко, но ако ти се случи да паднеш, не се натъжавай, вайканията са изгубено време, което би могла да използваш по-добре за да се изправиш. Защото ще грешиш? Човек никога не достига до върховете такъв, какъвто е тръгнал. Трябва да се нагаждаш във всякакви обстановки, когато е необходимо, маниери, приятелство, дори миналото си и накрая рано или късно да продадеш частица от душата си на дявола. Бъди честолюбива щом трябва. Съгласна съм изменяй на приятелите си, на любовниците си, на принципите си, но заклевам те не изменяй на себе си, уважавай представата, която имаш за собствената си личност и нека наклонностите ти към лоша слава, щом не можеш да победиш не пропъдят напълно стремежа, които имаш към добротата. Пази се най-вече да не отиваш твърде далеч, в онова унижение, което при честолюбивите без добър произход е предпоставка за постигане на благоволението. Свеждай поглед, но дръж високо глава. Същевременно не забравяй, че верността към себе си може да стигне до там, че да изисква постоянство в приятелствата и убежденията. Що се отнася до мен, че макар да съм променила, издигайки се някой свой маниер, никога не съм изменила на сродник или на приятел, и то не поради някакви схващания за добродетелността, а защото чувствата ми към тях бяха твърде неотделима част от моята личност, за да мога да им изменя, без да изменя на самата себе си.
Какво друго да ти кажа, което да ти е полезно на този свят? Че за успеха на своите начинания човек може да се надява малко на Бога и много на себе си, но не трябва да разчита на никого другиго. И трябва ли да ти припомня, че не рискуваш много, когато предполагаш винаги по-лошото. Пазете се от надеждата, казваше кралят - тя е лош водач. Бих добавила, обаче че от друга страна, и прекомерната меланхолия не е най-добрият съветник. Тя тръгва винаги от една неправилна преценка за хората. Те наистина не са добри, но са твърде непостоянни, за да бъдат винаги лоши. Колкото до Съдбата, тя е най - променлива, че когато е явно не доброжелателна, имаме всички основания да вярваме, че няма да е такава за дълго... И накрая, човек може да привикне да се радва на лошото, като си помисли, че при първите стъпки на едно начинание Провидението ни учи по-добре чрез някой несполуки, отколкото чрез лесния успех.
Всички тези разсъждения разбира се не са нови и аз не претендирам, че правя откритие за тях.
Прозорлив поглед към света, поглед без разсъждения, упоритост без отстъпки, усилие, упражнявано без прекъсване в пълна самота. С тези качества ще постигнеш славата и величието. Не ти обещавам щастие, но щастието не е цел. Ако то се превърне в цел за теб, аз не бих могла да ти посоча средства за постигането й. Зная, единствено, че щастието не е награда за правилно избрана линия на поведение и невинаги увенчава усилието. В най-добрия случай го придружава понякога, като допълнителна неочаквана милост - 'щастието не е награда за добродетелите ни, то е в самото притежание на тези добродетели’.”
Из 'В сянката на краля Слънце'
