http://www.youtube.com/watch?v=EUMC_raxpSc&NR=1

The difference between the impossible and the possible lies in your heart //
La diferencia entre lo imposible y lo posible yace en tu corazón

P.Coelho

‎"Ще разказвам с развълнуван глас
някога след векове
как в гората пътят се е разделил и аз
по неутъпкания съм поел - 
и това е бил най-важният ми избор."

/Из "Неизвървеният път" - Р. Фрост/

Животът ти има смисъл-и получаваш правото на второ действие,преди финалната завеса-само ако навреме си зададеш правилния въпрос.

„Живот и смърт, енергия и мир. Ако днес спра, все пак ще си е заслужавало. Дори и ужасните грешки, които направих и не бих направила, ако можех. Болките, които ме изгориха и белязаха душата ми, дори това би си заслужавало, за това, че ми бе позволено да извървя пътя по който тръгнах, който беше ада на земята и рая на земята, отново да се върна, във, под, по средата, през него, в него, и навсякъде.“                                         Джия

Успехът по-често съпътства онези, които действат смело и по-рядко го постигат хората, които проявяват плахост и постоянно се страхуват от последици.

1. Не се опитвай да четеш мислите на другите. Не се карай хората да четат твоите мисли. Комуникирай.
2. Бъди учтив, но не се опитвай да бъдеш приятел на всички. Вместо това отдели време да заздравиш връзките с хората, които наистина са важни.
3.Твоето здраве е твоят живот, пази го.
4. Наспивай се добре. Изтощеният ум рядко е продуктивен.
5. Ставай 30 минути по-рано, за да не се налага да бързаш като луд. Това ще ти спести много излишни нерви.
6. Слез от високото, говори за случилото се, стиснете си ръцете и продължи напред.
7. Не си губи времето в завист. Единствения човек с когото се състезаваш си самия ти.
8. Заобиколи се с хора, които допълват празнините ти. Остави тях да вършат нещата, в които са по-добри, за да можеш да вършиш нещата, в които си по-добър ти.
9. Организирай живота си и работното си място.

10. Отърви се от нещата, които не използваш.
11. Ако не си сигурен, питай.
12. Посвети малко време за да научиш нещо, което ще ти спестява време многократно в бъдеще.
13.Не се опитвай да угодиш никому. Просто прави това, което смяташ за правилно.
14.Не пий алкохол и не взимай наркотици, когато си ядосан или тъжен. Вместо това потичай.
15. Плащай сметките си на време.
16. Научи се да ползваш технологиите за рутинните задачи, като плащане на сметки, например.
17. Заемай се със задачите, които отнемат 2 минути веднага.
18. Премести се по-близо до работа.
19. Винаги бъди откровен със себе си и с другите.
20. Казвай „Обичам те“ на тези, които обичаш колкото се може по-често.
21. Приключи с една задача, преди да започнеш нова.
22. Бъди себе си.
23.Когато пътуваш, вземи минимум багаж. Не влачи неща, от които не се нуждаеш истински.
24. Изготви си седмично меню и купувай само нещата, от които имаш нужда.
25. Стой настрана от човешките драми. И спри да създаваш собствени.
26. Поддържай колата си, дома си и всичките лични вещи, на които разчиташ.
27. Усмихвай се по-често, дори и на пълни непознати.
28. Ако мразиш да правиш нещо, просто престани.
29. Отнасяй се с всички със същия респект, който имаш към дядо си и същата доза търпение, която проявяваш към малкото си братче.

30.Когато трябва, извини се.
31. Записвай си.
32. Бъди любознателен. Не се страхувай да научиш нещо ново.
33. По-често изследвай новите идеи и възможности.
34. Не бъди срамежлив. Свързвай се хората. Запознавай се.
35. Не се тревожи прекалено какво мислят за теб другите хора.
36. Прекарвай времето си с приятни хора, които са умни и широкоскроени и с които си подхождате.
37. Не яж от скука, а когато си гладен.
38. Прави упражнения всеки ден. Можеш просто да си направиш една дълга разходка.
39. Откажи се от нещата, които не можеш да промениш. Концентрирай се върху онези, които можеш.
40. Намери си здрава работа, която всъщност ти харесва да вършиш.
41. Осъзнай, че колкото по-здраво работиш, толкова по-голям късметлия ставаш.
42. Следвай сърцето си. Не пилей живота си в задоволяване на чуждите мечти и прищявки.
43. Подреди нещата си по приоритети и действай според тях.
44. Забави темпото и се радвай на всичките си малки победи.
45. Колкото и добра или лоша е ситуацията сега, ще се промени. Приеми този прост факт.
46. Стани добър в това, което правиш. В противен случай, просто измъчваш себе си.
47. Бъди зрял, но не пораствай прекалено бързо.
48. Осъзнай, че никога няма да звучиш толкова правилно, колкото си мислиш.
49. Изгради или направи нещо, което те кара да се чувстваш горд.
50. Прави грешки, учи се от тях, смей им се и продължи нататък.

Of course, you can’t unfry an egg, but there is no law against thinking about it.

If I had my life to live over, I would try to make more mistakes.
I would relax. I know of very few things that I would take seriously.
I would go more places. I would climb more mountains and swim more rivers.
I would eat more ice cream and less bran.

I would have more actual troubles and fewer imaginary troubles.
You see, I have been one of those fellows who live prudently and sanely, hour after hour, day after day.
Oh, I have had my moments. But if I had it to do over again, I would have more of them – a lot more.

I never go anywhere without a thermometer, a gargle, a raincoat and a parachute.
If I had it to do over, I would travel lighter.

If I had my life to live over, I would pay less attention to people telling us we must learn Latin or History; otherwise we will be disgraced and ruined and flunked and failed.
I would seek out more teachers who inspire relaxation and fun.

If I had my life to live over, I would start barefooted a little earlier in the spring and stay that way a little later in the fall.
I would shoot more paper wads at my teachers.
I would keep later hours.

I’d have more sweethearts.
I would go to more circuses.
I would be carefree as long as I could, or at least until I got some care- instead of having my cares in advance.

I doubt, however, that I’ll do much damage with my creed.
The opposition is too strong.
There are too many serious people trying to get everybody else to be too darned serious.

http://paulocoelhoblog.com/2010/10/24/1-min-read-if-i-had-my-life-to-live-over/

“While I kept my heart to myself, I never had a single morning of anguish or a single night of insomnia. Since I fell in love, my life has been a sequence of anguish, losses, confusion. I think that God, by using love, managed to hide hell in the middle of Paradise”

http://www.youtube.com/watch?v=iK9Iio7WgaI

Щастието може да е само миг, но носи цяла вечност от вълнения във себе си. А защо ли точно онази любов, която не можем да имаме, се помни така дълго. Може би точно, защото завинаги остава копнеж...

"Да бъдеш никой,но себе си,в свят,който прави всичко възможно,ден и нощ, да те превърне в някой друг означава да се биеш в най-трудната битка,в която някое човешко същество може да се бие и да не спира да се бие." Е.Къмингс

Аз съм любовница. Недей да подскачаш и да правиш кръгли очи. Почти всяка жена поне веднъж в живота си е била в това амплоа. И не виждам нищо страшно или срамно в тази дума.

Любовница - това звучи гордо. И нека съпругите да се гордеят със семейното си положение, не им завиждам. Защото истинската жена признава само едно положение – положението на любовница.

При мен моят мъж идва като на празник, за мен пази всичкото си очарование, усмивки, забавни разкази. Вкъщи е унил наборник на семейната повинност, роб на боклукчийската кофа и осребрител на касови бонове. А тук, при мен, той е завоевател на Вселената, супермен, рицар… И аз го приемам такъв, какъвто той иска да изглежда в моите очи.

Да, аз никога няма да го видя по домашни чехли пред телевизора, страдащ от стомашно разстройство, оправдаващ се по телефона пред началника, хленчещ на майка си, мрънкащ от болка заради порязан пръст, изнервен от ненавременното сервиране на вечерята. И това е прекрасно!

Не разбирам приятелките си, стремящи се да докарат любовника си до състоянието на съпруг. Жената на моя избраник може да спи спокойно - нас ни свързва толкова малко: само любов. Любов в чистия й вид, непретворена в материални подробности, непревърната в скучен ритуал на съвместно поглъщане на храна или гледане на телевизия. И нека съпругата сипва прехвалената си манджа, овкусена с яда и умората й, ябълката от моите ръце винаги ще е по-вкусна. Защото всичко, от което имам нужда е само любов.

Да, в един прекрасен ден тази любов ще отмине. Обърни внимание - в прекрасен ден… Всичко живо рано или късно си отива. И не е нужно да се правиш, че чувството ти е вечно, от това то няма да оживее. На мен не ми е необходимо да се преструвам и да лъжа с години, че изпитвам нещо, което няма да се върне. Аз съм само една любовница.

В деня, когато си отиде любовта, аз ще се сдобия със свобода, с която да вървя към новата любов. И този ден ще бъде печален, но прекрасен. И нека всички психолози да учат наивните жени, как да удържат чувството за дълги години. Със същия успех биха могли да ни обучават, как да удържим в шепи слънчевата светлина или да консервираме аромата на летния дъжд.

Не гоня времето, защото живея за мига. Затова пък този миг е мой изцяло. Тайната на обожаваните от мъжете любовници е проста - никакви планове за бъдещето.

Веднъж една приятелка ми каза: “Съпругите ги уважават, а любовниците - не”. Смешно е! “Уважаваната” жена е домашна прислуга, гувернантка, икономка, на която не трябва да се плаща. “Неуважаваната” любовница е тази, за която търсят цветя в зимния град, заради която рискуват кариерата си, чиято гримаса на неудоволствие се равнява на заповед. Пък и човечеството като цяло явно предпочита любовниците.

Спомни си няколко знаменити, прославени от историята и литературата жени. И? Това основно са куртизанки, хетери, фаворитки. А съпругите сред тях колко са? Броят се на пръсти. И то само ако са били кралици. Пък и те попадат в аналите съвсем не заради това, че са били добри съпруги.

Естествено, можеш да кажеш, че любовниците във всички времена са били користни, взискателни и разточителни, че мъжете се разорявали, за да задоволят капризите им, дарявали са им имения, автомобили, драгоценности. Но нали е било доброволно!

Да, аз съм любовница. И нямам намерение да се превръщам в съпруга. Нека някой се опита да съвмести тези противоположни понятия, аз не вярвам в подобна възможност. Това е красива приказка за читателки на розови романи. Любовницата - капризна, чувствена, интересуваща се само от състоянието на собствената си душа, и съпругата - търпелива, прогнозираща, грижовна, пазеща семейното огнище, - това са две несъвместими неща.

Жената не е механизъм. Тя не е комбинация от кухненски робот, машина за чисти ризи с функция за отглеждане на деца, и изморените механични обятия на съпругата само ще потвърдят моята банална диагноза: любовта е за любовниците. За съпругите - всичко останало.

Красотата е чудесно нещо, но не се среща често. Грижливо поддържаната външност обаче прави жената привлекателна, а без нея и най-миловидното лице губи чара си.
Затова една жена трябва да се научи как да върви, как да се смее, дори как да плаче, защото винаги има правилен начин да направиш нещо, а другият е грешен. Ако държите на външни...я си вид обаче, непременно трябва да сдържате емоциите си. Няма по-грозна жена от ядосаната.(Овидий, Изкуството на любовта, 1 век пр.н.е.)

Аз вярвам в мълчаливата любов.

Без думи, без крaсиви обещания,

без упреци, без молещи уста.

Аз вярвам само в нямото стардание

в сподавения порив на кръвта.

Очи в които погледа не гасне,

докосването нежно на ръце -

от клетви, от несдържан плач,

по-ясно говорят на човешкото сърце.

Тя всичките прегради побеждава,

тя вечен огън и нестихващ зов.

Как нея ще отминеш, ще забравиш?...

Аз вярвам в мълчаливата любов.

Давид Овадия

Аз съм достоен. Достоен съм за всички блага. Не за нещо, не едва-едва, а за всички блага. Сега аз оставям в миналото всичко негативно. Аз освобождавам всички ограничения на моите родители и им позволявам да си отидат. Аз обичам своите родители и отивам по-далече от тях. Аз не съм продукт на техните негативни мнения или ограничаващи съждения. Аз не съм свързан с никакви страхове и предразсъдъци, разпространени в обществото, в което аз живея. Аз повече не се спирам с никакви ограничения.

Аз считам, че свободата ми е безпределна. Сега аз прониквам в ново пространство на моя ум, където искам да се видя по нов начин. Аз искам да създам нови мисли за себе си и своя живот. Моето ново мислене се превръща в ново съществуване.

Сега аз знам и провъзгласявам, че съм единен с Преуспяващата Сила във Вселената. А тъй като е така, аз жъна успехи в различни житейски области. Безкрайното разнообразие на възможностите лежи пред мен. Аз съм достоен за живота, благополучния живот. Аз съм достоен за любовта, голямата любов. Аз съм достоен да имам добро здраве. Аз съм достоен да живея в комфорт и успех. Аз заслужавам радост и щастие. Аз съм достоен за свободата да бъда всеки, който аз мога да бъда. Аз заслужавам още повече. Аз съм достоен за всички блага.

Вселената е неизмеримо повече, отколкото мога да обхвана със своите желания, провъзгласявайки моите нови убеждения. И приемам целия този благодатен живот с радост, удоволствие и благодарност. Защото съм достоен. Аз го приемам и зная, че това е точно така!

ЛУИЗ ХЕЙ.

“В душата й бавно проникваше тъпа, равномерна, потискаща болка, която изпълваше гърдите й с олово. И това беше болката за пропуснатия живот, за изхабените чувства, за всичко, което бе отминато и вече не можеше да се върне.” Димитър Димов „Тютюн”

Изживей всичко, което можеш.Ще сбъркаш, ако не го сториш.Не е толкова важно какво правиш.Стига да разполагаш с Живота си.Ако не си имал това, какво си имал? Изгубеното е изгубено.Не си прави никакви илюзии.Подходящо е всяко време, с което човек все още има късмета да разполага.Живей!


Живей за днес, защото вчера няма да се върне, а утре може и да не дойде.

Ако вярваш, че ще промениш някое минало или бъдещо събитие, като достатъчно дълго изпитваш чувство на вина или безпокойство, то ти живееш на друга планета с различна действителност.

Толкова радост извика писмото с добри новини. Гледам клеймото на плика и пътя му смятам във дни. Мисля си, значи, когато бях вчера така натъжен, листчето, с радост богато, е вече летяло към мен. Значи, така ни се струва понякога черен светът. Хора, недейте тъгува. Добрите писма са на път. (Валери Петров)

Мечтата на жена. . .
е мъж с неокосмени гърди,
леко потен -
като цяло обаче чист, много чист;
с не много къса,
с не много дълга коса,
небрежен,
с брада на най-малко три дни,
с избелели дънки
и дъх на малц и незнайни, ароматни пури,
и по-висок,
определено по-висок от нея,
достатъчно умен, за да я боготвори,
достатъчно красноречив, за да я ухажва,
достатъчно забавен, за да я кара да лази от смях и не само от него
Даже не е необходимо да я забавлява,
важното е да я чука.
Прилично вулгарен,
достатъчно циничен,
малко мръсник, много луд,
с белег на лявата вежда и на десния хълбок.
Той няма да остане.
Той ще я завлече някъде за известно време,
ще я чука и ще я лиже,
пак ще я чука - до лудост, до припадане.
Ще спи малко и ще я буди, за да и донесе в леглото кафе и цигара и да я чука пак;
ще яде всеки ден бъркани яйца с масло, малко марули и домати,
и много, обилно много магданоз, бадеми и всякакви гадости,
за да може да я чука още и още
И няма да мие чинии - ще ги изхвърля и ще купува нови. Заедно с красиви покривки, върху които ще я кара да свършва като за последно
Той няма да пие бира, за да му става; ще пие уиски или ром, защото е мъжко.
Няма да й остави и бебе за спомен,
ще я остави пред дома й. Или след това, когато тя поиска, просто ще я остави сама.
А на нея й остава да си купи ново бельо – микроскопично и снежно бяло -
за под вмирисания му на цигари и уиски пуловер, да яде в новите си чинии и да мастурбира
P.S.Или да чака следващия. Или той да дойде без тя до го чака. Или изобщо да не дойде.


Никога.

Докосването на душата

Изстрадах го -

докосването на душата.

По зъбери вървях.

И плаках.

В пропасти пропадах,

и урагани ме премятаха.

Крещях

и исках да умра...

А след това,

аз ставах

и опитвах да вървя.

Фалшиви думи ме омайваха,

аз слушах.

Илюзии ме гонеха.

Мълчах.

В безкрайни лесове се губех

и къпех се в кристални езера...

Миражи...тъй прекрасни

и празни.

Но пак вървях.

И ето, изживях го.

Докосването на душата.

И всички светове избухнаха

в неистов фойерверк.

Аз полетях

към слънцето.

Да заредя сърцето си с лъчи.

И най-накрая

аз му дадох име,

докосването на душата назовах.

Усетих го като ЛЮБОВ...

Целта на любовта е да лекува.
Искам да се излекувам от гнева, който изпитвам за всички несправедливости, които са ми се случили. Искам да се излекувам от всички физически болести, които имам. Искам да излекувам разбитото си от мъка сърце. Искам да се излекувам от нещастието, което изпитвам. Искам да се излекувам от неувереността си.
Целта на любовта е да обновява.
Искам да обновя увереността в себе си. Искам да обновя ентусиазма, с който си върша работата и всички задължения, които имам. Искам да обновя силата на радостта, която изпитвам когато някой ме забележи и оцени. Искам да обновя способността си да обичам хората около мен.
Целта на любовта е да ни дава усещане за безопасност.
Искам да се чувствам в безопасност когато общувам с други хора. Искам да спра да се страхувам, че хората не ме харесват. Искам да спра да се страхувам, че ще бъда отхвърлена и наранена. Искам да спра да се притеснявам, че може да ми се случи нещо лошо.
Целта на любовта е да ни вдъхва сила.
Искам да имам силата да обичам безрезервно някого. Искам да имам силата да прощавам грешките на другите. Искам да имам силата да бъда уверена в себе си и в своите постъпки. Искам да имам силата винаги да бъда искрена с хората и да мога винаги да искам това и от тях. Искам да съм достатъчно силна, за да мога да продължа напред, дори и след най-голямото разочарование. Искам да имам силата никога да не се отказвам от мечтите си и да ги следвам до край.
Целта на любовта е да ни прави уверени и да премахва съмненията.
Искам да спра да се съмнявам в чувствата на другите. Искам да вярвам, че мога да обичам и да бъда обичана. Искам да бъда по-уверена в себе си и в своите чувства. Искам да спра да търся скрити подбуди в действията на другите. Искам да мога да приемам всичко, което ми казват другите хора, за истина, без да ме обземат съмнения.
Целта на любовта е да прогони всеки страх.
Искам да спра да се страхувам, че ще остана сама. Искам да спра да мисля, че другите не ме обичат. Искам да спра да се страхувам от физическо насилие. Искам да спра да се страхувам да обичам. Искам да спра да се страхувам, че не правя нещата правилно. Искам да спра да се страхувам от мнението на обществото и от критики. Искам да спра да се колебая в себе си.
Целта на любовта е да разбули безсмъртието.
Искам да разбера каква съм била в другите си животи – какви хора съм познавала, какви грешки съм правила. Искам винаги да постъпвам правилно. Искам да остана завинаги с делата си в съзнанието на най-близките ми хора. Искам да ме помнят дори и след смъртта ми с добро.
Целта на любовта е да носи покой.
Искам душата ми да намери покой и да спре да се лута. Искам да бъда спокойна за моето бъдеще и за бъдещето на всички мои скъпи хора. Искам да бъда спокойна за професионалната ми реализация. Искам да бъда спокойна, че ще бъда добра майка и съпруга. Искам да бъда спокойна, че ще бъда щастлива с човека до мен, какъвто и да е той. Искам да бъда спокойна, че винаги правя правилния избор.
Целта на любовта е да хармонизира различията.
Искам да бъда в хармония с хората около мен, въпреки различията помежду ни. Искам да мога да приемам всеки такъв, какъвто е, а не да се опитвам да го променя. Искам и мен да ме приемат каквато съм с всичките ми недостатъци. Искам да бъда отворена за чужди мнения и възгледи, различни от моите. Искам когато споря с някого, спорът да не предизвиква разрив между нас, а да ни помогне да стигнем до истината, колкото и болезнена да е тя.
Целта на любовта е да ни приближи до Бога.
Искам да мога да обичам толкова силно и безрезервно, колкото Бог обича всички живи същества. Искам да спра да очаквам отплата за любовта си или пък за добрите си постъпки. Искам да обичам, защото любовта е живот, а не защото така трябва. Искам когато обичам да чувствам, че тази любов идва от дъното на сърцето и душата ми. Искам чрез любовта си да правя хората около мен щастливи и да ги карам да се чувстват желани и високо ценени. Искам любовта ми да е толкова възвишена, колкото е божията.

"Мъжът е едно ненаситно животно, което се колебае от какво би могло да се лиши. Ако жените бяха по-хитри, щяха непрекъснато да им отказват и по този начин да ги принуждават да тичат след тях до живот."


"Градиш стени, за да се пазиш, а именно тези стени стават твой затвор."


„Любовта трае три години”, Фредерик Бергбеде

"Истински може да те види и плени само погледа на женен мъж. Но защо ти е? От неговото възхищение ти става тъжно. При такъв поглед предварително изживяваш изневерите на собствения си бъдещ съпруг..."


„Пътуване към себе си” Блага Димитрова

Аз съм Аз. Ти си Ти. Не съм на този свят, за да сбъдна очакванията ти. И знам, че и ти също не си на този свят, за да сбъднеш моите. Защото Аз съм Аз и Ти си Ти. И когато Ти и Аз се срещнем е прекрасно. И когато в срещата си се разминем, няма какво да се направи.

Хорхе Букай, из Писма до Клаудия.

Често избираме между риска да повярваш в нечий думи и това предпазливо да пуснеш да отлетят покрай ушите ти, обречени от твоето недоверие. Обречени... обичам тази дума, драго ми е да я чувам все едно е звънка песен. Така обречен е живота ми - лишен от наивността да приемам чуждите думи на доверие, живея живот изпълнен със съмнения, които като мишки са нагризали душата ми. До скоро вярвах, че така се предпазвам от болката, но не е ли по-голяма болка да знаеш, че днес ще се прибереш вкъщи и няма кой да те посрещне, нито от там кой да те изпраща. Изпъдих всички, а може би те ме обичаха, ето го пак това 'може би'. Съмнението е част от мен, тумор, израстък и тази нощ ще изчерпи катранената си боя и утре когато се излее светлината, ще тръгна към дома. Къде е той ли? Където ме отвее. Дали ще съжелявам, че не те срещнах или тайно съмнението в мен ще тържествува, щеше ли да бъдеш катастрофална грешка или може би любов-необяснима, луда. Ще оставя съмнението пак да ме надвие и желанието да те докосна, дълбоко някъде в мене ще заключа и някъде ще хвърля ключа. Не искам повече отдалечаващи се гърбове да виждам, отивайки да се обуват в антрето на живота ми и вибрациите от хлопната врата, пак на купчина да оставят сърцето ми, а толкова време го сглобявах - лепих пърченцата му със сълзите си. Не искам повече любовници, а поне една любов, която да ме завърне към живота и да ми покаже, че аз не съм просто една прекрасна завивка, която всеки иска да простре на леглото си, а когато се изцапа да я изхвърли. Но тази любов има ли я? Може би да, но за мене я няма, това ли е проклетата ти съдба, в която вярваш и с уважение за нея говориш? Това ще ми остане - тия четири стени и тая тъмна стая... и един единствен прозорец, а много врати, но една след една залоствани или на мен не ми достигна сила да ги отворя... Надничам вечер и гледам хората... забързани колко са жалки, приличат на мравуняк, чернеят се на белия сняг и забързани в студа сковал лицата им с чантите претрупани вървят към вкъщи. Не искам да те виждам, страх ме е от теб, защото знам, че ще се случи и после мой ред ще бъде да кажа 'Желая те'. Боли... уморих се,защото и твоя гръб ще видя и твоята затръшната врата ще ме стрие на прах. Чувствам се бледа, сякаш изчезвам, губя плътност и сякаш 'никога не съм живяла и зла измислица е моето съществуване...'. Целувам те така нежно, както ти мен тази нощ в съня ми и на двамата ни трябваше някой, емоционално, психически и физически стабилен, който да ни извади от това междинно, лишено от материалност пространство между живота и смъртта, в което се намираме и двамата.. Вярвам,ще се съгласиш с мен, че и двамата сме изключително лабилни, за да сме си някаква опора дано някой ден обвивките ни се изпълнят с нашите захвърлени все уморени от пътуване души... Радвам се,че те познавам и се радвам, че не те срещнах, защото може би и ти би бил този, който би завършил започнатото от други и аз толкова да избледнея, че да изчезна... Може би... запознах ли те вече с моето недоверие...

Любовта винаги е нова. Няма значение дали обичаме веднъж, два пъти или десет пъти в живота си - винаги се оказваме в непозната ситуация. Любовта може да ни отведе в ада или рая, но винаги ни води нанякъде. Трябва да я приемем, защото тя е храната на нашето съществуване. Ако откажем да го сторим, ще умрем от глад под отрупаните клони на дървото на живота, защото няма да сме посмели да протегнем ръка и да откъснем плодовете. Където и да се намираме, трябва да търсим любовта, дори това да означава часове, дни и седмици на разочарование и печал.

Защото в мига, в който тръгнем да търсим любовта, тя също тръгва към нас.

И ни спасява.

П. Коелю

Слънце,

пясък и

море,

покой и

тишина,

зелено,

жълто и

синьо,

вятър,

музика и

светлина...

...В това се превръщам,

когато ида на море.

Духовна притча за Робин Шарма 

Качеството на мислите ни определя качеството на живот. Мислите са също толкова част от материалния свят колкото езерото, в което плуваш, или улицата, която пресичаш...Ако искаш да живееш живота си пълно, трябва да се грижиш за мислите си така, както се грижиш за най-скъпоценните си неща...Дори една-единствена негативна мисъл е лукс, който не можеш да си позволиш. Мислите са неща, материални послания, които изпращаме навън и те влияят на физическия свят. 

В превъзходството ти над другите няма нищо благородно. Истинското благородство се състои в това да превъзхождаш предишния си аз!...Ако искаш да подобриш живота си и да получиш всички неща, които заслужаваш, трябва да се състезаваш със самия себе си. Не се интересувай от преценката на другите, когато знаеш, че постъпваш правилно. Никога не се срамувай да правиш това, което е правилно. И за бога, никога не се поддавай на дребнавия навик да измерваш собствената си стойност, като я претегляш спрямо чуждата. „Всяка секунда, прекарана в мисли за нечии чужди мечти, отнема секунда от собствените ти мечти!”

Започни да живееш всеки ден така, сякаш е последен! Не се отричай от съдбата си! Защото онова, което е зад теб и онова, което е пред теб, не означава нищо в сравнение с онова, което е в теб!...Най-важното е да помниш, че щастието е пътуване, а не дестинация. Живей за днешния ден – никога няма да има друг такъв...Никога не отлагай живота!...”

Обещанията, които
всеки човек трябва да даде на Себе си:

Да бъдеш силен
и нищо да не е в състояние
да наруши вътрешния ти мир!

Да излъчваш и внушаваш
здраве, щастие и благосъстояние
на всеки, с когото общуваш!

Да накараш всичките си приятели
да почувстват, че притежават
нещо много ценно!

Винаги да гледаш
от слънчевата страна на живота
и активно да прилагаш оптимизма си!

Да мислиш само най-доброто,
да работиш само за най-доброто
и да очакваш само най-доброто!

Да се ентусиазираш
от успеха на другите също толкова,
колкото и от собствените си успехи!

Да забравяш грешките на миналото
и да фокусираш вниманието си върху
великите постижения на бъдещето!

Да имаш винаги ведро изражение
и да даряваш усмивка на всеки срещнат,
независимо дали е познат или непознат!

Да отделяш извънредно много време
за самоусъвършенстване, така че
да не ти остава време да критикуваш другите!

Да си максимално силен,
за да допуснеш мрачни мисли,
твърде благороден, за да се гневиш,
твърде уверен, за да се страхуваш
и извънредно щастлив, за да позволиш
присъствието на беди и проблеми!

Да имаш високо мнение за себе си
и да заявиш този факт пред света,
но не с гръмки думи, а чрез велики постъпки!

Да живееш с вярата,
че целият свят е на твоя страна и те подкрепя
при условие, че си верен на най-доброто в себе си!

"Ключът" - Джо Витале, участник в The Secret/Тайната

Добре дошъл в храма на душата ми!
Огледай се, ослушай се
И ако пожелаеш – влез!
Отварям ти без страх вратата му –
Отдавна чаках някой, като теб...

Огледай се – навярно моят храм
Е малко неуютен, навярно
Е студен и прашен,
Но под прахта се крият бисери и злато,
За онзи, който търси, който зрящ е и
Който иска истинско богатство...

Ослушай се – нечакан остър вятър, навярно
Със слуха ти ще се пошегува,
Но после ще откриеш канцоната
От думи неизречени, но истинни
И те ще топлят винаги душата ти,
Дордето храма съществува!
Този храм беше пуст и забравен,
Забранен беше даже, но днес,
Ако искаш – огледай се, ослушай се и после...
После влез...

“Пътуване към себе си” - Блага Димитрова

Жената живяла в сянката на Краля Слънце

„Най-странното в живота е, че той предлага, колкото добри случаи, които не трябва да се изпускат, толкова и измамни поводи, за надежда, които не трябва да се приемат. Човек гради своята съдба успешно повече като отказва отколкото като приема. Трудността е без съмнение в това да различиш със сигурност истински щастливите случайности от привидните шансове за успех. Колкото пъти съм бивала несигурна, винаги съм вярвала, че най-малко се излъгва човек когато следва своето първо чувство, така случи ли се да сгреши поне не съжалява изцяло.

Успехът не се преподава, всеки живот е единствен по рода си, всяка съдба неповторима, без образци в миналото и копия в бъдещето. Ако имаш амбицията да се издигнеш до завидно положение в обществото, мога само да ти препоръчам да не допуснеш никакви грешки.

Зная, този съвет не се отличава с голяма оригиналност, но ако е истина, че престъпленията се заличават с времето, то грешките рядко се прощават. Предпочитай сянката пред светлината - на тъмно, погрешните стъпки се забелязват по-трудно; и падай възможно най-рядко, но ако ти се случи да паднеш, не се натъжавай, вайканията са изгубено време, което би могла да използваш по-добре за да се изправиш. Защото ще грешиш? Човек никога не достига до върховете такъв, какъвто е тръгнал. Трябва да се нагаждаш във всякакви обстановки, когато е необходимо, маниери, приятелство, дори миналото си и накрая рано или късно да продадеш частица от душата си на дявола. Бъди честолюбива щом трябва. Съгласна съм изменяй на приятелите си, на любовниците си, на принципите си, но заклевам те не изменяй на себе си, уважавай представата, която имаш за собствената си личност и нека наклонностите ти към лоша слава, щом не можеш да победиш не пропъдят напълно стремежа, които имаш към добротата. Пази се най-вече да не отиваш твърде далеч, в онова унижение, което при честолюбивите без добър произход е предпоставка за постигане на благоволението. Свеждай поглед, но дръж високо глава. Същевременно не забравяй, че верността към себе си може да стигне до там, че да изисква постоянство в приятелствата и убежденията. Що се отнася до мен, че макар да съм променила, издигайки се някой свой маниер, никога не съм изменила на сродник или на приятел, и то не поради някакви схващания за добродетелността, а защото чувствата ми към тях бяха твърде неотделима част от моята личност, за да мога да им изменя, без да изменя на самата себе си.

Какво друго да ти кажа, което да ти е полезно на този свят? Че за успеха на своите начинания човек може да се надява малко на Бога и много на себе си, но не трябва да разчита на никого другиго. И трябва ли да ти припомня, че не рискуваш много, когато предполагаш винаги по-лошото. Пазете се от надеждата, казваше кралят - тя е лош водач. Бих добавила, обаче че от друга страна, и прекомерната меланхолия не е най-добрият съветник. Тя тръгва винаги от една неправилна преценка за хората. Те наистина не са добри, но са твърде непостоянни, за да бъдат винаги лоши. Колкото до Съдбата, тя е най - променлива, че когато е явно не доброжелателна, имаме всички основания да вярваме, че няма да е такава за дълго... И накрая, човек може да привикне да се радва на лошото, като си помисли, че при първите стъпки на едно начинание Провидението ни учи по-добре чрез някой несполуки, отколкото чрез лесния успех.

Всички тези разсъждения разбира се не са нови и аз не претендирам, че правя откритие за тях.

Прозорлив поглед към света, поглед без разсъждения, упоритост без отстъпки, усилие, упражнявано без прекъсване в пълна самота. С тези качества ще постигнеш славата и величието. Не ти обещавам щастие, но щастието не е цел. Ако то се превърне в цел за теб, аз не бих могла да ти посоча средства за постигането й. Зная, единствено, че щастието не е награда за правилно избрана линия на поведение и невинаги увенчава усилието. В най-добрия случай го придружава понякога, като допълнителна неочаквана милост - 'щастието не е награда за добродетелите ни, то е в самото притежание на тези добродетели’.”

Из 'В сянката на краля Слънце'

Любов е реални действия, а не емоции и думи.

“don’t leave home without your sanity”

"Dance like no one is watching, love like you'll never be hurt, sing like no one is listening, and live like it's heaven on earth." William Purkey

"Чудех се колко ли дълго ще продължи това. Може би някой ден, след години - ако болката се смали до толкова, че да мога да я понеса - ще мога да погледна назад към тези няколко кратки месеца, които винаги ще бъдат най-добрите в живота ми. И, ако бе възможно болката някога да отслабне достатъчно, за да ми позволи това, убедена съм, че щях да се чувствам благодарна, за времето, което ми е отделил. Повече отколкото бях поискала, повече отколкото заслужавах. Може би някой ден щях да видя нещата по този начин."

ОБИЧ ЗА ОБИЧ

(Евтим Евтимов)

Аз на заем не съм те прегръщал

и на заем не съм те мечтал,

всяка ласка под брой да ми връщаш.

Мен ми стига, че нещо съм дал.

Може днес да не дойдеш на среща

но след ден,

но след два,

но след три

да потрепне в душата ти нещо

и за мен да преминеш гори,

над които небето поклаща

обгорено от бури платно.

Може дълго писма да не пращаш,

но да сложиш две думи в едно

то за двеста писма да вълнува

и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш

ала тази целувка една

до последния дъх да гори,

до последния дъх...

и до гроба.

Стига заеми!

Стига везни!

Искам

обич за обич.

Дяволска съблазън

Не ме вини, сърце аз нямам?
Чаша с вино, на половин изпита,
с измама пълниш я, но аз не ти прощавам.


Не стой тъй тъжна!
Моята душа не плаче за хорски мъки,
а дарява ви със греховност тъй сладка, чужда.


В тъмнината плачеш!
Съвземи се, мойте слуги за теб дошли са.
В недрата адски, мойте милувки пак ще вдишаш!


Аз сладък плод съм!
Ела, откъсни ме, нека целия живот да ти даря…
Този нежен писък неустоим е, дори след хиляди години сън.


Ела, момиче!
Погледни във кървавите ми очи.
Поеми си дъх и ми кажи - Нима не ги желаеш ти?


***


А, ето те, стоиш сама!
Съблазън дарявам ти, вземи я със страстта…
Сапфири, изумруди, брилянти, за теб са...
… Ето ти сега и самотата на сутринта!

Нито ти си свободна от мен

нито аз от очите ти.

Плен!

Двама души,взаимно пленени,

двама души,взаимно ранени,

двама души,които не могат

след години да станат един.

И си казват прегърнати:

- Сбогом!

А отгоре се чува:

- Амин!

Може дълго писма да не пращаш,

но да сложиш две думи в едно,

та за двеста писма да вълнува

и за двеста да има цена.

Може само веднъж да целуваш,

ала тази целувка една

до последния ден да гори.

Sunshine Solaris

He hands me a towel as I emerge wet.

He prefers moments to promises.

He’s not hung up on that whole completion thing.

He’s not hung up on forever.

He hates commitment and will not let you forget that.

He draws your nakedness. With no promise. With one moment.

He can make you believe that moment is all there is.

He’ll make you believe because he believes.

And maybe he’s right.

Just maybe, he’s right.

He prefers moments to promises.

He’ll make you believe because he believes.

He hands me a towel as I emerge wet.

в този свят, в който хората почти никога не са откровени, и е въпрос на изключителен късмет да откриеш някой, който почти да се доближава до образа ни за нашата „сродна душа”, защо не можем вече 10 години да се накараме да положим малко усилия и да задьржим своята открита, намерена, отдавна разпозната като такава, Сродна Душа?

i'm donna..i am simply complicated • i'm just an average girl living an average life • i am nobody to most and somebody to few • i live in my own world • i am random..(hence the order of this list) • my life has been blessed and cursed at once • i am a strange girl.. i'm not sure if that's a good or bad thing • i am perfect only in my imperfections •
• i can tell a lot about a person just by looking in into their eyes • some people scare me • i can see right through people • i am usually a good judge of character, although i've made my mistakes • i never truly finish anything i start • i am loyal • i have tons of acquaintances and very few genuine friends • I used to be jealous of people with lots of close best friends • now I realize i'm the lucky one with my special few •

“Има неща, които не трябва да се отлагат във времето, и любовта е едно от тях...”.

АФРОДИТА

Приказки, рецепти и други афродизиаци


Дъхът й меден също карамфил ухае
и устните й сладки са като узряло манго.
Целуваш кожата й, сякаш вкусваш лотос.
И ямката на пъпа й потир с подправки рой е.
Какви наслади крие там – един езикът знае,
ала не дръзва да го каже.