сряда, 11 декември 2013 г.

:(
http://www.webcafe.bg/id_1084871590_(ne)Shtastie

Judy Garland Christmas Special (1963) [incl. commercials] [1 Hour] HQ

"Искам да се обградя с хора, които знаят как да докоснат сърцето на другите. Хора, които не са се ожесточили от жестоките удари на живота, а са израстнали с една мекота в душата. Които нещастието е направило по-мъдри… Целта ми е да стигна до края спокоен, в мир с любимите си същества и с моята съвест."

неделя, 24 ноември 2013 г.

сряда, 20 ноември 2013 г.

"Хората цяла седмица чакат да стане петък, цяла година да стане лято и цял живот да са щастливи..."
Умберто Еко

понеделник, 18 ноември 2013 г.

събота, 9 ноември 2013 г.

John Legend - Made to Love

http://www.youtube.com/v/nRpjsFcb2uo?autohide=1&version=3&attribution_tag=BEdZuyufeq5yN75ED248tw&autoplay=1&showinfo=1&feature=share&autohide=1

четвъртък, 3 октомври 2013 г.

Има хора, които идват веднъж в живота ти. Те идват за да си отидат... И да не се върнат никога повече... Те не носят надежда, с тях няма мечти. Още когато се появят, ти вече знаеш, че ще си отидат. Всичко е въпрос на време. И въпреки всичко, те са тук, сега... Те идват за да ти покажат, че освен сивото има и цветно, че не е необходимо да се криеш зад вратата, а трябва да излезеш и да крещиш, че те има. Идват за да ти покажат, че истинската обич не съществува само в книгите, че принцовете не са това, което е описано там, но ги има... Че трябва да можеш да се довериш и да не се страхуваш да допуснеш някого до себе си. Те разбиват представите ти за идеала и ти показват истината от друга страна. Те са тук за да ти покажат, че сама можеш да избереш кое да виждаш - красивото и истинско в човека, или недостатъците му. Те са хората които с топлината си, с разбирането, с мекият поглед и нежна ръка успяват да те научат на търпение и вяра. Те са хората, които те карат да се усмихваш спомняйки си за тях. Които понякога ти липсват в нощите когато си сама. Хората, с които си споделила всичко и нищо едновременно. Хората, които те опознават по-добре от самата теб... но това не те плаши... не и този път... Знаеш, че няма да се върнат, че трябва да продължиш... Затова не боли когато си тръгват, а ги изпращаш с усмивка. Знаеш, че така е трябвало да стане... Те не искат от теб да се променяш, с тях си била себе си във всичките си форми и настроения, но си приела и тях такива... С тях си изживяла нещо истинско, макар и кратко, бурно и спонтанно... нещо... изпълващо те с хаос от емоции до краен предел... А това което е останало след тях... един незаменим урок за любовта, живота и отношенията.

http://www.jenite.net/2011/05/blog-post_07.html
Сайтът на Една Жена

неделя, 29 септември 2013 г.

Щом одумваш един човек, ти се свързваш с него и се демагнетизираш. Ти му правиш услуга, като говориш лошо за него – него го чистиш, а себе си мърсиш.
http://www.verto-bg.com/po-pytya/100-misli-za-otnoshenieto-kym-sebe-si-i-drugite/?doing_wp_cron=1379700624.6548030376434326171875

четвъртък, 22 август 2013 г.

„Върви до ръба на скалата и скочи. Направи си крила по пътя надолу”

понеделник, 19 август 2013 г.

Преди години, когато наближавах своите заветни 33 години – класическо клише или чиста реалност – изпитах остра нужда да замина някъде далеч, много далеч. Толкова далеч, че никой от моите познати да не е стъпвал на това място. Тогава не разбирах смисъла на тази нужда. Само знам, че беше по-силна от останалата мен, превзе ме и настоятелно изискваше да бъде удовлетворена. Като че ли търсех да се изправя пред нещо съвсем непознато и поради тази причина, съответно - много опасно. Да се изправя сама, далеч от защитната ми среда, т.е. обезоръжена и да видя какво ще се случи. Цялото това сложно търсене, го облякох в красивите съзнателни дрешки на творческото търсене на нови, скрити вътре в мен, таланти.
 
Не беше лесно, отне ми време и усилия, но в крайна сметка намерих онова далечно място, събрах необходимите средства, стегнах страховете си в куфари и потеглих. Известна част от мен, непознаваща широкия свят, все още допускаше, че може и да не се върна или да бъда наранена по пътя. Въпреки това, все пак се качих на онзи самолет. Сама. После и на втория самолет се качих. И на третия. И на селския автобус, пълен с индианци се качих и потеглих към върха на нечувана планина, там някъде, на края на света. 

Топката не слезе от корема ми още няколко дни, след като вече бях стигнала това най-далечно място и бях все още цяла. Лека-полека кълбото започна да се разплита, докато съвсем не изчезна. И онова, към което се бях устремила със страха, че може и да не се върна, се превърна в първото по рода си, показващо ми колко безкрайни биха могли да бъдат границите ми, преживяване.
 
До този момент живеех в кутийка – тясна и твърдо дефинирана. Тогава не знаех как да проверя това ли са моите истински граници или някой ги беше определил вместо мен. Затова потърсих помощта на географското преместване и не случайно, на толкова отдалечено място. 

Днес знам, че това си е бил един реален, подсъзнателен акт на жадно търсене на разширение, на непозната от мен до този момент свобода. Свобода, която да си дам сама на себе си, дори и на края на света. Процесът на търсене не е приключил и в този момент, но сега вече не ми се налага да го обличам в каквито и да било одежди, нито да го прикривам от другите и себе си под някаква друга форма, нито пък да замина някъде много далеч. Всичко може да се случва спокойно, съзнателно и у дома. Но, за да стигна до тук, пътят ми мина през далечното, първо търсене. Благодарна съм, че си го дадох точно тогава, когато имах нужда от него, иначе все още сигурно щях да го търся.

четвъртък, 15 август 2013 г.

Циничност означава ли искреност?
- По-скоро звучи цинично на тия, които смятат, че всяко необлечено в калъфа на благоприличието нещо е цинично. Това да кажеш на някого, че ще умре, е цинично. Т.е. сурова истина. Но аз много държа на тази сурова истина. Аз държа и на прикриването на суровата истина, когато трябва. По принцип искам да събуждам хората, като им казвам сурови истини. Истината, че ще умрем всички ние, е важна за целите на живота. Ако човек няма постоянно тази ярка, сурова истина, той живее като дете или по-скоро като глупак. „Memento mori” – „Помни, че си смъртен”. За това внимавайте какво правите, правете добро, танцувайте, защото ще се мре…

четвъртък, 8 август 2013 г.

Цялото нещастие, което много хора преживяват, лежи до голяма степен във факта, не че са толкова болни, а че са откъснати от всичко, което е интересно, вълнуващо и красиво в живота.
Но, ако човек не достигне в крайна сметка до някаква концепция за живота, за житейските си посоки, за жизнените си ценности, за своите убеждения, които не са му наложени от другите, а се явяват резултат от собствения му опит и също така произлизат от активното, продуктивно и критическо четене на всичко, което трябва да е налице в големите ръководства на човешкия ум, тогава не вярвам, че такъв човек може изобщо някога изобщо да започне да се чувства сигурен, да се чувства в безопасност, да усеща, че центърът на всички неща е в самия него.
Критическото мислене е единственото оръжие, което човек има против опасностите в живота.
Човек може да бъде разпознат, като се наблюдава откъм гърба; много хора могат много по-лесно да установят характера му по начина, по който ходи, отколкото по изражението на неговото лице, защото походката на човека е най-малко преднамереното и най-малко съзнаваното движение, следователно и най-честното.

Ерих Фром
Ако ме запитате защо повечето хора се провалят в живота си, мисля, че причината е в това, че никога не знаят кога идва решаващия момент.

Из "Изкуството да слушаш" Ерих Фром
Today's diary entry: Today was totally hedonistic. I enjoyed every single second so much that I thought I'd overdose on happiness. Can I do it again tomorrow?

четвъртък, 13 юни 2013 г.

“Как ще спреш ти мене - волната, скитницата, непокорната -
родната сестра на вятъра, на водата и на виното,
за която е примамица непостижното, просторното,
дето все сънува пътища - недостигнати, неминати, -
мене как ще спреш?”

неделя, 9 юни 2013 г.

Ben Sanderson: We both know that I'm a drunk. And I know you are a hooker. I hope you understand that I am a person who is totally at ease with that. Which is not to say that I'm indifferent or I don't care, I do. It simple means that I trust and accept your judgment.

събота, 2 март 2013 г.

‎"...и само не забравяйте да се потупате по гърба за това, което сте направили до сега." - Джим Рон

сряда, 27 февруари 2013 г.

Започни да правиш това, което искаш, сега! 
Не живеем във вечността и имаме само този момент, искрящ като звезда в ръката и топящ се като снежинка.

Мари Бейнън Рей

неделя, 13 януари 2013 г.

‎"Бягаме, надявайки се, че ще успеем да заличим любимите същества от сърцето. Или оставаме при тях, докато напълно ни разрушат. В единия случай - стоиш, докато напълно изчезнеш, а в другия - бягаш, докато напълно станеш друг."
"Рай" - Радослав Гизгинджиев

събота, 12 януари 2013 г.

Трудно е да забравим болката, но още по-трудно е да запомним нежността. Не ни остават белези от щастие, които да покажем. Чък Паланюк