Завърна ли се, мое сърце?
Дълъг път измина,
минавайки през зъберите на коварни ледове,
прескачайки бездънни пропасти мъгливи,
игриво тичайки по цветни пролетни градини...
а в следващия миг без глас крещеше, въртейки се в горещи пясъци, надигнали ръце от горестни пустини...
Ела при мен, очаквах те с надежда...
Да, верно, раните по теб не мога аз да залича,
но не тъжи - това са белези на мъдростта...
И следващия път, когато пожелаеш пак да полетиш,
като хвърчило, понесено от променливия вятър, с който духа Любовта,
една връвчица в моите ръце ще се извива -
връвчица, със която ще мога да те върна при опасност у дома.
А сега заспивай... кротко ще те пазя, дорде отново не съзреш илюзия красива...