„„Да обичаш означава да оставиш онези, които обичаш, да бъдат изцяло себе си, а не да ги моделираш по свой образ и подобие. В противен случай обичта ни е насочена единствено към отражението на самите себе си, което виждаме в тях.“
Томас Мъртън

Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани по между си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. Затова не търси и Шейтана (дяволът в ислямската митология) извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо, както тъмните, така и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, че ти можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.

Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добре от нещата, които ще дойдат?

По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си “Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бог, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

Завърна ли се, мое сърце?
Дълъг път измина,
минавайки през зъберите на коварни ледове,
прескачайки бездънни пропасти мъгливи,
игриво тичайки по цветни пролетни градини...
а в следващия миг без глас крещеше, въртейки се в горещи пясъци, надигнали ръце от горестни пустини...
Ела при мен, очаквах те с надежда...
Да, верно, раните по теб не мога аз да залича,
но не тъжи - това са белези на мъдростта...
И следващия път, когато пожелаеш пак да полетиш,
като хвърчило, понесено от променливия вятър, с който духа Любовта,
една връвчица в моите ръце ще се извива -
връвчица, със която ще мога да те върна при опасност у дома.
А сега заспивай... кротко ще те пазя, дорде отново не съзреш илюзия красива...

Plan B She said and lyrics

Whitney Houston - Where Do Broken Hearts Go

Способността за оцеляване зависи от силата, която ни носи умението да намираме смисъл във всяко преживяване.

Изборът ни да виждаме и да се съсредоточаваме върху положителната страна на нещата в никакъв случай не е форма на заблуда; по-скоро е начин да открием стимул, за да продължим напред.

Колко хубаво би било, ако можехме да изживяваме пълноценно всеки ден със съзнанието, че ни предоставя истинска и неповторима възможност да се радваме на живота.

Madonna - Frozen - Official Music Video HD

"Когато хората не научават нищо от нещастните случки в живота си, принуждават космическото съзнание отново да възпроизвежда подобни събития, съдържащи уроците, които е трябвало да бъдат научени още първия път."

Фрида Кало, както и други известни творци, е мит. Тя се ражда от и в болката и започва да твори болка. Тя е самата идея за страдание. Тя е самото страдание. 

“В моя живот има две огромни катастрофи. Първата е катастрофата е с трамвая, втората е Диего.” Из дневника на Фрида

Символизъм в творбите на Кало действително има. ...Колибрито, което също се среща в символния свят на Фрида, е знак за любов. В повечето творби на мексиканката колибрито е убито. 

Миленита - Няма

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"

Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.

Но във живота - ни лесен, ни лек -

вече ми втръсна от лесните хора.

Тях ще ги срещнеш на път и под път -

не хора, а ангели същи небесни.

Пълен със тях е и пъка светът

от лесните хора.

Те, хората лесни,

ще дойдат край тебе, край мене, край нас

и без да ги викаш. И в лесното само.

В минутата лека и в лесния час,

когато от тях нужда никаква нямаш.

Празни и леки, със дух - пушек лек -

те ще изчезнат в минутата съща,

в която най-тежкият мъчен човек

с най-тежките крачки внезапно се връща.

С най-мъчната дума, с най-лютия лек

ще дойде той раната в теб да затвори.

Да, нека съм тъжен и мъчен човек!

Влудяват ме леките, лесните хора!

Дамян Дамянов

Tina Turner : What´s love got to do with it Music Video