Интимно Коледна чернова Една Коледна уютна до морско стая, един добър и мил стар диван, няколко свещи осветили безкрая и две очи, в които потъвам без свян. Глътка обичане заседнала в гърлото, спомен далечен за стара Любов, вино за вричане, звук неизречен, пръсти напиващи всичко с Живот. Дъх закопнял ме, минути на вечност, огън пълзящ между четири стени, риза на пода, коси безметежност, Вселени прииждащи от всички страни. Секунди на щастие, вик в тишината копнеж пред зачатие и мъжка вина, кафяво в очите се люби с дъгата, проглеждане, сливане и миг онемял. Маргало

Top Tracks for Hindi Zahra (playlist)

Hindi Zahra , orsoul

„…има решение. Има го. Но ти трябва да продължаваш да го търсиш. Не можеш да спреш, не можеш да се откажеш.
Тове е нещо повече от простото търпение. Това е нещо повече от това да си упорит. То е за абсолютното знаене, че Господ е на твоя страна.
Когато знаеш това, ти никога не се предаваш… и чувството на борба си отива. Ти просто продължаваш да се движиш напред, знаейки, че всичко накрая ще проработи. И че междувременно по пътя ще има големи прозрения и прекрасни спомени.“

Нийл Доналд Уолш

‎"Още щом изрече думите, съжали. Беше за предпочитане мъжът да я смята за изключително същество, за жена, каквато няма друга. Тя не биваше да показва нито на него, нито на друг, че е несъвършена, уязвима, човек като всички останали. Ако знаят, че носиш сърце от стъкло, ще го разбият."


Елиф Шафак - Чест

‎"Един имаше , който ме разплакваше....Обичах го , повече от тези ,които ме разсмиваха....." 

Елиф Шафак

„Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че мъката и страданието са само предупредителни сигнали за това, че живея против собствената си истина. Сега знам, че това се нарича „автентичност“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах колко силно може да засегнеш някого, ако го подтикваш към изпълнение на собствените му желания, преди да им е дошло времето и човекът още не е готов, и този чове

к съм самия аз. Днес наричам това „признание“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост“.

Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота“.

Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм“. Сега го наричам „любов към самия себе си“.

Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.

Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация“.

Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето“.

Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:“Това е животът!“

Чарли Чапли

Когато започнах да обичам себе си, престанах да се стремя към друг живот и изведнъж видях, че всичко, което ме обкръжава, ме приканва да раста. Днес наричам това „зрелост“.
Когато започнах да обичам себе си, разбрах, че при всякакви обстоятелства се намирам на правилното място в правилното време и всичко се случва в нужния момент, затова мога да бъда спокоен. Сега наричам това „увереност в себе си“.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да ограбвам собственото си време и да правя грандиозни проекти за бъдещето. Днес правя само това, което ми носи щастие и радост, това, което обичам да правя и носи на сърцето ми приятни усещания. Правя това по собствен начин и в собствен ритъм. Днес наричам това „простота“.
Когато започнах да обичам себе си, се освободих от всичко, което принася вреда на здравето ми – храна, хора, вещи, ситуации. Всичко, което ме теглеше надолу и ме отблъскваше от самия мен. В началото наричах това „позиция на здравословния егоизъм“. Сега го наричам „любов към самия себе си“.
Когато обикнах себе си, престанах да се опитвам винаги да бъда прав и от този момент правя по-малко грешки. Сега разбрах, че това е „скромност“.
Когато започнах да обичам себе си, престанах да живея с миналото и да се безпокоя за бъдещето. Днес живея само за настоящия момент, в който се случва всичко. Сега изживявам всеки ден за самия него и наричам това „реализация“.
Когато започнах да обичам себе си, осъзнах, че моят ум може да ме разстрои и от това мога да се разболея. Но когато го обединих с моето сърце, моят разум ми стана ценен съюзник. Сега наричам тази взаимовръзка „мъдрост на сърцето“.
Повече не ни е нужно да се боим от спорове, конфронтация или различен род проблеми със себе си или със другите. Даже звездите се сблъскват, но от техния сблъсък се раждат нови светове. Сега знам:“Това е животът!“
Чарли Чапли

Щастието, което човек очаква, понякога проваля щастието, което изживява.

Robbie Williams - No Regrets

 "Why fit in, when you were born to stand out?" - Dr. Seuss

В живота не е толкова важно положението, в което се намираш, а посоката, в която се движиш.

Казах ти от самото начало - ако искаш да ме променяш, не се занимавай с мен. Ако поискам, аз ще го направя сама. Но само когато реша, че ти си този, който заслужава. Знам, че има нещо объркано в мен. Не мога да бъда като другите, генетично ми е заложена различността. Смея се, когато хората смятат, че трябва да бъда съкрушена. Обичам да скитам сама и да навлизам навътре в неизвестното. То ме привлича. Опасността искам да ме държи за ръката. А Страхът нека ходи след мен като вярно куче. Не казвам, че не ме е страх. Напротив! Но аз знам, че той винаги ще е зад мен и съм свикнала с него. А там, в далечината, там, където погледът не може да достигне - там искам да отида аз. Не ми се карай, че шляпам по двора боса. Аз така обичам. Не ме съди, че съм избухлива и нетърпелива. За кратко съм тук и нямам време. Не се сърди за нещата, които казвам, когато съм ядосана. Понякога не знам какво говоря. Осъзнавам го след момента на изричане, когато вече е късно. Не ми казвай постоянно кое е правилно и кое - не. Аз знам. Но искам да го направя по моя начин. Не съм свикнала мъж да се грижи за мен. Затова и не знаех как да се държа аз, когато ти искаше да ми помагаш. Не си мисли, че чета мисли. Ако искаш нещо - кажи го. Аз ще ти отговоря. Не мога да играя игрички. Не ме ограничавай. Щом съм била с теб, значи наистина съм искала да бъда. Ако не те исках, щях да го кажа. Може би е грешно, но за мен нещата са черни и бели. Аз признавам крайностите. Желание и нежелание. Любов и страх. След толкова много лутане осъзнах едно - всичко на този свят се крепи на една единствена дума - ЖЕЛАНИЕ. Искаш ли нещо - правиш го. Останалото са оправдания. Не те моля за съвети каква трябва да бъда според теб. Просто е. Ако ме искаш такава, аз ще бъда с теб. Ако не - продължи по пътя си.

http://www.jenite.net/2012/11/ukrotiavane-na-opurnichavata.html?utm_source=feedburner&utm_medium=email&utm_campaign=Feed%3Ajenite.net+%28jenite%29
Сайтът на Една Жена

Листа по реката
аз съм Алиса
в страната на есента.

„Хората питат: „Защо не мога да намеря дълбока любовна връзка?“ Въпросът е разбираем, защото хората са самотни… Когато сме сами, егото представя нещата така, сякаш цялата болка би изчезнала, ако имахме приятел или приятелка. Но ако една връзка се задържи, тя ще извади на повърхността колкото може повече от нашата екзистенциална болка. Това е част от смисъла й. Тя ще изисква цялата наша способност за съчувствие, одобрение, освобождаване, опрощаване и себеотрицание. Когато сме сами, сме склонни да забравяме предизвикателствата на всяка връзка, но си ги припомняме съвсем ясно, когато сме обвързани.
Взаимоотношенията не могат да отстранят болката. Единственото нещо, което „отстранява болката“, е лекуването на причинителите й. Не липсата на други хора причинява болка в живота ни, а онова, което правим с тях, когато ги има…
А това, което правим е когато се влюбим, виждаме другия съвършен – какъвто той реално е на едно духовно ниво. Но изведнъж съвършенството, което зърнахме на духовно ниво, се проектира на физическо ниво. Вместо да осъзнаем, че духовното съвършенство и физическото, материалното несъвършенство съществуват едновременно, ние започваме да търсим материално, физическо съвършенство… И другият престава да бъде човешко същество. Идеализираме се един друг, а когато някой не се припокрива с идеала, сме разочаровани. Отхвърлянето на другия само защото е човешко същество, се е превърнало в колективна невроза. Хората питат: „Кога ще се появи моята сродна душа?“. Но молитвата за подходящия човек е безполезна, ако не сме готови да го приемем. Сродните ни души са човешки същества, съвсем като нас, и минават през естествения процес на израстване… Любовта е навсякъде около нас. Егото ни пречи да осъзнаем присъствието на любовта. Идеята, че съществува идеален човек, който още не се е появил, е най-голямата преграда“.
Мериън Уилямсън, „Завръщането на любовта“

Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота– казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.
Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СВЕТА”
- Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.
И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.
Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.
И изчезнал.
Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:
„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”
- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.
И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години. Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”
- Да! – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по пътя?
- Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.
- Добре – казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна!  Надписът гласял:
„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен. – казал си той.
Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре. – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.
Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:
„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.
Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
- Добре. – казал мъдрецът – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:
„ПРИЕМИ СВЕТА”
- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.
- Научих – отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът ѝ се струва весел. Когато нещо ѝ тежи, светът ѝ изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.
- Това е Третата мъдрост. – казал старият мъдрец. –Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.
Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът изчезнал.

Ако не обичаш себе си, никога няма да можеш да обичаш някой друг. Ако не си мил към себе си, не можеш да си мил към някой друг. Твоите така наречени светци, които са толкова сурови към самите себе си, само се преструват, че са мили към другите. Това не е възможно. Психологически не е възможно. Ако не можеш да си мил към себе си, как можеш да си мил към другите?
Какъвто си със себе си, такъв си с другите. Нека това да бъде основното. Ако мразиш себе си, ти ще мразиш и останалите – а ти си бил обучаван да мразиш себе си. Никой никога не ти е казал „Обичай себе си!“ … Ние винаги сме свикнали да мислим, че за да обичаме се нуждаем от някой друг. Но ако не го научиш със себе си, за теб няма да е възможно да го практикуваш с другите.
Всяка любовна история е нестабилна. Рано или късно, всяка любовна история става много отровна. И как това става? Всеки казва че е любящ, и двамата постоянно казват, че обичат. Бащата казва, че обича детето; детето казва, че обича бащата. Майката казва, че обича дъщеря си, и дъщерята казва същото. Братята казват, че се обичат. Целия свят говори за любов, пее за любов…но можеш ли да намериш място толкова много лишено от любов? Не съществува и капчица любов – а има планини от думи, Хималаи от поезия за любовта.
Изглежда, че всичката тази поезия е само за компенсация. Тъй като ние не можем да обичаме, ние по някакъв начин трябва да вярваме чрез поезията, пеенето, че ние обичаме. Това което ни липсва в живота, го слагаме в поезията… Това, което ни липсва в живота, го слагаме във филма, в романа. Любовта е напълно отсъстваща, защото първата стъпка все още не е направена.
Първата стъпка е: приеми себе си такъв, какъвто си; пусни всичките трябва. Не носи никакви трябва в своето сърце. Ти не си, за да си някой друг; от теб не се очаква да направиш нещо, което не ти принадлежи. Ти си просто да бъдеш себе си. Отпусни се и просто бъди себе си. Уважавай своята индивидуалност и имай смелостта да се подписваш със своя собствен подпис. Не имитирай подписите на другите.
Когато не се опитваш да бъдеш някой друг, тогава просто се отпускаш; тогава идва и милостта. Тогава си пълен с величие, с изобилие, с хармония… защото няма конфликт! Няма накъде да отиваш, няма за какво да се биеш, да насилваш себе си… Ставаш невинен.
И в тази невинност, ти ще изпиташ състрадание към самия себе си. Ще се почувстваш толкова щастлив със себе си, че дори и божественото да дойде и да почука на вратата ти и да каже: „Би ли искал да станеш някой друг?“, ти ще кажеш „Да не си полудял? Аз съм съвършен! Много ти благодаря, но никога повече не прави това – аз съм съвършен такъв, какъвто съм.“
В момента, в който ти си казал на съществуванието „Аз съм перфектен, такъв какъвто съм, аз съм щастлив такъв, какъвто съм“, е това, което на Изток казваме shraddha – доверие; тогава си приел себе си и в приемането на себе си, ти си приел своя създател. Отричайки себе си, ти отричаш своя създател.
Просто виж основното! Просто бъди себе си и помни, че ти не можеш да бъдеш нещо друго, каквото и да правиш. Всички усилия са напразни. Ти просто трябва да бъдеш себе си…
Osho, A Sudden Clash of Thunder, Talk #8

‎"Има великолепни хора, които срещаме в лош момент от живота ни. Има и хора, които са великолепни, защото ги срещаме в добър момент от живота ни."

~ "В случай на щастие", Давид Фоенкинос

Hиĸoгa нe ce извинявaй зa любoвтa cи. И ĸoгaтo oбичaш, нe гo пpaви ĸaтo cтpaxливeц . Oбичaй cъc cъpцeтo cи, нe c yмa cи. Cъpцeтo нe пpecмятa ĸoлĸo дaвa, нe бpoи ĸoлĸo имa дa мy вpъщaт, нo нaй-вaжнoтo - нe cъжaлявa. И винaги, винaги нaмиpaй щacтиe в paздялaтa. Koгaтo няĸoй cи e тpъгнaл oт тeб, тo знaчи иcтинcĸият тeпъpвa пpeдcтoи. Toгaвa… нимa имa пoвoд зa cъжaлeниe?

‎"Много неща ме трогваха: обувките на жените под леглото; някоя фиба, забравена на шкафчето; начинът, по който казваха „Отивам да пишкам”; ластичетата за коса; разходката с тях по булеварда в един и половина следобед - когато бяхме просто двама души, които вървят заедно; дългите вечери, в които пиехме, пушехме и си говорехме; караниците; мисълта за самоубийство; да се храним заедно и да се чувстваме добре; шегите и смехът, който се появяваше от никъде; чувството за чудеса във въздуха; да седим заедно в паркирана кола; да си говорим за бившите си любовници в три сутринта; тя да ти каже, че хъркаш, ти да я чуеш как хърка; майките, дъщерите, синовете, котките и кучетата; понякога смърта, понякога разводът, но винаги докрай; да четеш вестник сам в някой бар и да ти прилошее, защото тя вече е омъжена за някой зъболекар с коефициент на интелигентност 95 и живее в предградията; хиподрумите, парковете и пикниците; дори затворите; нейните тъпи приятели и твоите тъпи приятели; твоето пине и нейното танцуване; твоето флиртуване и нейното флиртуване; нейните хапчета, твоите изневери и нейните изневери; това, че спите заедно....."

~ Чарлз Буковски - "Жени"

‎"В сблъсъка с истинския мъж порастваш с десет години за една. Битката винаги е неравностойна, защото, докато ти влагаш цялото си сърце, твоят противник влага острия си като върха на игла мозък. Той се появява и те учи, че любовта без болка е като виенско колело без задвижващ механизъм.
Когато предаде своите уроци, той си тръгва. Задължително. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си."

~ Цвета Стоева - "Мъже"

"…Ще посрещна деня с опрощение.
Ще простя и на себе си.
В продължение на много години аз бях най-големият си враг. Премислях отново и отново всяка грешка, всяка невярна преценка, всеки провал. Всяко неспазено обещание, всеки пропилян ден, всяка непостигната цел увеличаваше неудовлетворението ми от живота. Тревогата ме сковаваше в парализиращата си хватка. Изпитвах разочарование от себе си и допълнително го засилвах, като реагирах с бездействие.
Днес разбрах, че е невъзможно да се боря с врага в свое лице.
Ще изтрия съмненията и страховете, които възкресяват миналото.
Отсега нататък миналото ще престане да предопределя съдбата ми.
Простих си. Животът ми започва отначало.
Ще простя дори на онези, които не са ме молили за това.
Ще простя на всички, които ме критикуват несправедливо и ме обиждат.
Ще простя на себе си.
Ще посрещна деня с опрощение."

~ Анди Андрюс - "Съкровищата на пътешественика"

Zaz - Le Long De La Route

Zaz - Je Veux

‎" Да харесваш някого е по-важно, отколкото да го обичаш. То е нещо трайно. Искам това, което става между нас да е трайно! Не желая просто да се обичаме, да се оженим и после да си омръзнем! "

~ "Да се убива е лесно" - Агата Кристи

„„Да обичаш означава да оставиш онези, които обичаш, да бъдат изцяло себе си, а не да ги моделираш по свой образ и подобие. В противен случай обичта ни е насочена единствено към отражението на самите себе си, което виждаме в тях.“
Томас Мъртън

Всемирът е едно. Всичко и всички са свързани по между си чрез невидима плетеница от истории. И да го знаем, и да не го знаем, всички водим безмълвен разговор. Не причинявай зло. Проявявай състрадание. И недей да злословиш зад гърба на другите – не отправяй дори наглед безобидни нападки! Думите, които излизат от устата ни, не изчезват, а постоянно се трупат в безграничното пространство, за да се върнат при нас, когато му дойде времето. От болката на един ще заболи всички. От радостта на един ще се усмихнем всички.

Всички сме създадени по Божий образ и все пак така, че всеки е различен и неповторим. Няма двама души, които да са еднакви. Няма две сърца, които да бият в еднакъв ритъм. Ако Бог искаше всички да сме еднакви, щеше да ни създаде такива. Затова, който не уважава различията и налага на другите мислите си, не уважава и свещения Божи промисъл.

Адът е тук и сега. Раят също. Престани да се плашиш от ада и да мечтаеш за рая, защото и едното, и другото е заложено в настоящия миг. Всеки път, когато се влюбим, се въздигаме в рая. Всеки път, когато мразим, завиждаме или се опълчваме срещу някого, падаме право в адския огън.

Не се плаши къде ще те отведе пътят. Вместо това се съсредоточи върху първата стъпка. Това е най-трудната част и именно за нея носиш отговорност. Веднъж направиш ли първата стъпка, нека всичко следва естествения си ход, а останалото ще се нареди само. Не се носи по течението. Самият ти бъди течение.

Искаш ли да промениш начина, по който другите се отнасят към теб, първо промени начина, по който самият ти се отнасяш към себе си. Не се ли научиш да се обичаш искрено, докрай, няма как да бъдеш обичан. След като достигнеш този етап обаче, бъди признателен за всеки бодил, който другите може би ще хвърлят по теб. Това е знак, че скоро ще вървиш под дъжд от рози.

Цялата вселена се съдържа в един-единствен човек – теб. Всичко, което виждаш наоколо, включително нещата, които може би не обичаш, и дори хората, които презираш и от които се гнусиш, присъства в една или друга степен в теб. Затова не търси и Шейтана (дяволът в ислямската митология) извън себе си. Дяволът не е някаква свръхестествена сила, която те напада отвън. Той е най-обикновен глас вътре в теб. Опознай се докрай, погледни честно и твърдо, както тъмните, така и светлите си страни, и ще постигнеш върховна форма на съзнанието. Който познава себе си, познава и Бога.

Истинската мръсотия е вътре в нас. Останалото просто се отмива. Има само една мръсотия, която не може да се махне с чиста вода, и това е петното на омразата и фанатизма, заразило душата. Можеш да пречистиш с въздържание и пост тялото си, но сърцето се пречиства само с любов.

Лесно е да обичаш един съвършен Бог, безукорен и непогрешим, какъвто е Той. Много по-трудно е да обичаш своите ближни, другите хора с всичките им несъвършенства и недостатъци. Не забравяй, че ти можеш да познаеш само онова, което си в състояние да обичаш. Няма мъдрост без любов. Освен ако не се научим да обичаме Божието творение, не можем нито да обичаме истински Бога, нито да Го познаем истински.

Постарай се да не се съпротивляваш на промените, които изникват по пътя ти. Вместо това остави живота да живее чрез теб. И не се плаши, че животът ти се преобръща с главата надолу. Откъде знаеш, че онова, с което си свикнал, е по-добре от нещата, които ще дойдат?

По широкия свят има повече лъжливи водачи и неистински учители, отколкото са звездите във видимия небосвод. Не допускай грешката да смяташ за свои наставници потъналите в себе си властолюбци. Истинският духовен учител няма да насочи към себе си вниманието си и няма да очаква от теб пълно подчинение и възхищение, а ще ти помогне да оцениш истинското си “Аз” и да му се възхитиш. Истинските наставници са прозрачни като стъкло. Те оставят Божията Светлина да минава през тях.

Акушерката знае, че няма ли болка, пътят на детето не може да се отвори и майката не може да роди. По същия начин, за да се роди ново “Аз”, се искат мъки. Точно както глината трябва да мине през жежък огън, за да се кали, така и Любовта може да се усъвършенства само в болката.

Търпението не означава да стискаш зъби и да не правиш нищо. То означава да си достатъчно прозорлив, за да се довериш на крайния резултат от процеса. Какво означава търпението? То означава да гледаш бодлите и да виждаш розата, да гледаш нощта и да виждаш зората. Нетърпението означава да си толкова късоглед, че да не виждаш резултата. Който обича Бог, остава търпелив, понеже знае, че се иска време непълната луна да стане пълна.

Завърна ли се, мое сърце?
Дълъг път измина,
минавайки през зъберите на коварни ледове,
прескачайки бездънни пропасти мъгливи,
игриво тичайки по цветни пролетни градини...
а в следващия миг без глас крещеше, въртейки се в горещи пясъци, надигнали ръце от горестни пустини...
Ела при мен, очаквах те с надежда...
Да, верно, раните по теб не мога аз да залича,
но не тъжи - това са белези на мъдростта...
И следващия път, когато пожелаеш пак да полетиш,
като хвърчило, понесено от променливия вятър, с който духа Любовта,
една връвчица в моите ръце ще се извива -
връвчица, със която ще мога да те върна при опасност у дома.
А сега заспивай... кротко ще те пазя, дорде отново не съзреш илюзия красива...

Plan B She said and lyrics

Whitney Houston - Where Do Broken Hearts Go

Способността за оцеляване зависи от силата, която ни носи умението да намираме смисъл във всяко преживяване.

Изборът ни да виждаме и да се съсредоточаваме върху положителната страна на нещата в никакъв случай не е форма на заблуда; по-скоро е начин да открием стимул, за да продължим напред.

Колко хубаво би било, ако можехме да изживяваме пълноценно всеки ден със съзнанието, че ни предоставя истинска и неповторима възможност да се радваме на живота.

Madonna - Frozen - Official Music Video HD

"Когато хората не научават нищо от нещастните случки в живота си, принуждават космическото съзнание отново да възпроизвежда подобни събития, съдържащи уроците, които е трябвало да бъдат научени още първия път."

Фрида Кало, както и други известни творци, е мит. Тя се ражда от и в болката и започва да твори болка. Тя е самата идея за страдание. Тя е самото страдание. 

“В моя живот има две огромни катастрофи. Първата е катастрофата е с трамвая, втората е Диего.” Из дневника на Фрида

Символизъм в творбите на Кало действително има. ...Колибрито, което също се среща в символния свят на Фрида, е знак за любов. В повечето творби на мексиканката колибрито е убито. 

Миленита - Няма

Казваш ми: "Тежък и мъчен човек!"

Вярно. Такъв съм. Не искам да споря.

Но във живота - ни лесен, ни лек -

вече ми втръсна от лесните хора.

Тях ще ги срещнеш на път и под път -

не хора, а ангели същи небесни.

Пълен със тях е и пъка светът

от лесните хора.

Те, хората лесни,

ще дойдат край тебе, край мене, край нас

и без да ги викаш. И в лесното само.

В минутата лека и в лесния час,

когато от тях нужда никаква нямаш.

Празни и леки, със дух - пушек лек -

те ще изчезнат в минутата съща,

в която най-тежкият мъчен човек

с най-тежките крачки внезапно се връща.

С най-мъчната дума, с най-лютия лек

ще дойде той раната в теб да затвори.

Да, нека съм тъжен и мъчен човек!

Влудяват ме леките, лесните хора!

Дамян Дамянов

Tina Turner : What´s love got to do with it Music Video

‎"Постоянно си задавай тези въпроси: С кого се движа? Как ми влияе? Какво ме предизвиква да чета? Какво ме предизвиква да кажа? Къде ме предизвиква да отида? Какво ме предизвиква да мисля? И най-важното от всичко, в какво ме предизвиква да се превърна? Тогава си задай големия въпрос: Това добре ли е? Животът ти не се подобрява по случайност. Той се подобрява посредством промяна."
Jim Rohn
1930-2009, Автор и Оратор

Roxette- I don't want to get hurt

Roxette - A Thing About You

“Ivy reminds us of the movement of the heavens and the way this is reflected on the earth.  It has the ability to bind all things together.  It can wander freely, linking tree to tree, or form dense thickets that block out the light and restrict passage.  Ivy brings shelter or overwhelming darkness and reminds us that where there is life, there is also death.  Ivy represents the wandering of the soul in its search for enlightenment and it carries a warning to be sure of the direction of your desires so that you avoid being ensnared by them.  True progress is made,  however, when  all the lessons of the preceding trees have been linked together with Ivy, in such a way that the light can still enter and no limb need break.”

—From The Blue Roebuck 

Ivy - Edge of the Ocean

Poets of the Fall ~ The Poet and the Muse // Lyrics

Bill Withers - Lean on me