"Беше си устроил местенце на ръба на бездънна тъмна пропаст и живееше сам-самичък там. Опасно място, от което можеше да падне в пустата бездна, стига да се обърне на другата страна в леглото. Но изобщо не изпитваше страх. Само си мислеше колко е лесно всъщност да падне. Наоколо, докъдето му стигаше погледът, се простираше камениста пустош. Без капка вода. Без стрък трева. Нито цвят, нито светлина като светлина. Нямаше слънце, нямаше и луна. Нямаше вероятно и посока. Само непонятният сумрак и бездънната тъмнина се се сменяха през определено време. Пределната точка за съзнателно същество. В същото време обаче онова място там бе и рог на изобилието. Паднеше ли сумрак, долитаха птици с остри като ножове човки и разкъсваха безпощадно плътта му. Но щом мракът забулеше земята и птиците изчезваха нанякъде, мястото се възползваше от възцарилата се тишина и запълваше зейналата в плътта му пустота с други неща."
неизвестен автор?
събота, 17 януари 2015 г.
събота, 3 януари 2015 г.
петък, 2 януари 2015 г.
вторник, 30 декември 2014 г.
четвъртък, 18 декември 2014 г.
събота, 6 декември 2014 г.
вторник, 2 декември 2014 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)