"Има великолепни хора, които срещаме в лош момент от живота ни. Има и хора, които са великолепни, защото ги срещаме в добър момент от живота ни."
~ "В случай на щастие", Давид Фоенкинос
петък, 2 ноември 2012 г.
петък, 21 септември 2012 г.
Hиĸoгa нe ce извинявaй зa любoвтa cи. И ĸoгaтo oбичaш, нe гo пpaви ĸaтo cтpaxливeц . Oбичaй cъc cъpцeтo cи, нe c yмa cи. Cъpцeтo нe пpecмятa ĸoлĸo дaвa, нe бpoи ĸoлĸo имa дa мy вpъщaт, нo нaй-вaжнoтo - нe cъжaлявa. И винaги, винaги нaмиpaй щacтиe в paздялaтa. Koгaтo няĸoй cи e тpъгнaл oт тeб, тo знaчи иcтинcĸият тeпъpвa пpeдcтoи. Toгaвa… нимa имa пoвoд зa cъжaлeниe?
понеделник, 23 юли 2012 г.
"Много неща ме трогваха: обувките на жените под леглото; някоя фиба, забравена на шкафчето; начинът, по който казваха „Отивам да пишкам”; ластичетата за коса; разходката с тях по булеварда в един и половина следобед - когато бяхме просто двама души, които вървят заедно; дългите вечери, в които пиехме, пушехме и си говорехме; караниците; мисълта за самоубийство; да се храним заедно и да се чувстваме добре; шегите и смехът, който се появяваше от никъде; чувството за чудеса във въздуха; да седим заедно в паркирана кола; да си говорим за бившите си любовници в три сутринта; тя да ти каже, че хъркаш, ти да я чуеш как хърка; майките, дъщерите, синовете, котките и кучетата; понякога смърта, понякога разводът, но винаги докрай; да четеш вестник сам в някой бар и да ти прилошее, защото тя вече е омъжена за някой зъболекар с коефициент на интелигентност 95 и живее в предградията; хиподрумите, парковете и пикниците; дори затворите; нейните тъпи приятели и твоите тъпи приятели; твоето пине и нейното танцуване; твоето флиртуване и нейното флиртуване; нейните хапчета, твоите изневери и нейните изневери; това, че спите заедно....."
~ Чарлз Буковски - "Жени"
~ Чарлз Буковски - "Жени"
петък, 13 юли 2012 г.
"В сблъсъка с истинския мъж порастваш с десет години за една. Битката винаги е неравностойна, защото, докато ти влагаш цялото си сърце, твоят противник влага острия си като върха на игла мозък. Той се появява и те учи, че любовта без болка е като виенско колело без задвижващ механизъм.
Когато предаде своите уроци, той си тръгва. Задължително. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си."
~ Цвета Стоева - "Мъже"
Когато предаде своите уроци, той си тръгва. Задължително. По начина, по който се е появил – като струйка дим, която се разтваря във въздуха. Това, което ти оставя, е любов към играта и желание за още. От същото. Както и убеждението, че истинският мъж не е ниска топка. И няма как да го хванеш, без да промениш походката си."
~ Цвета Стоева - "Мъже"
понеделник, 18 юни 2012 г.
"…Ще посрещна деня с опрощение.
Ще простя и на себе си.
В продължение на много години аз бях най-големият си враг. Премислях отново и отново всяка грешка, всяка невярна преценка, всеки провал. Всяко неспазено обещание, всеки пропилян ден, всяка непостигната цел увеличаваше неудовлетворението ми от живота. Тревогата ме сковаваше в парализиращата си хватка. Изпитвах разочарование от себе си и допълнително го засилвах, като реагирах с бездействие.
Днес разбрах, че е невъзможно да се боря с врага в свое лице.
Ще изтрия съмненията и страховете, които възкресяват миналото.
Отсега нататък миналото ще престане да предопределя съдбата ми.
Простих си. Животът ми започва отначало.
Ще простя дори на онези, които не са ме молили за това.
Ще простя на всички, които ме критикуват несправедливо и ме обиждат.
Ще простя на себе си.
Ще посрещна деня с опрощение."
~ Анди Андрюс - "Съкровищата на пътешественика"
Ще простя и на себе си.
В продължение на много години аз бях най-големият си враг. Премислях отново и отново всяка грешка, всяка невярна преценка, всеки провал. Всяко неспазено обещание, всеки пропилян ден, всяка непостигната цел увеличаваше неудовлетворението ми от живота. Тревогата ме сковаваше в парализиращата си хватка. Изпитвах разочарование от себе си и допълнително го засилвах, като реагирах с бездействие.
Днес разбрах, че е невъзможно да се боря с врага в свое лице.
Ще изтрия съмненията и страховете, които възкресяват миналото.
Отсега нататък миналото ще престане да предопределя съдбата ми.
Простих си. Животът ми започва отначало.
Ще простя дори на онези, които не са ме молили за това.
Ще простя на всички, които ме критикуват несправедливо и ме обиждат.
Ще простя на себе си.
Ще посрещна деня с опрощение."
~ Анди Андрюс - "Съкровищата на пътешественика"
сряда, 30 май 2012 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)