В живота не е толкова важно положението, в което се намираш, а посоката, в която се движиш.

Казах ти от самото начало - ако искаш да ме променяш, не се занимавай с мен. Ако поискам, аз ще го направя сама. Но само когато реша, че ти си този, който заслужава. Знам, че има нещо объркано в мен. Не мога да бъда като другите, генетично ми е заложена различността. Смея се, когато хората смятат, че трябва да бъда съкрушена. Обичам да скитам сама и да навлизам навътре в неизвестното. То ме привлича. Опасността искам да ме държи за ръката. А Страхът нека ходи след мен като вярно куче. Не казвам, че не ме е страх. Напротив! Но аз знам, че той винаги ще е зад мен и съм свикнала с него. А там, в далечината, там, където погледът не може да достигне - там искам да отида аз. Не ми се карай, че шляпам по двора боса. Аз така обичам. Не ме съди, че съм избухлива и нетърпелива. За кратко съм тук и нямам време. Не се сърди за нещата, които казвам, когато съм ядосана. Понякога не знам какво говоря. Осъзнавам го след момента на изричане, когато вече е късно. Не ми казвай постоянно кое е правилно и кое - не. Аз знам. Но искам да го направя по моя начин. Не съм свикнала мъж да се грижи за мен. Затова и не знаех как да се държа аз, когато ти искаше да ми помагаш. Не си мисли, че чета мисли. Ако искаш нещо - кажи го. Аз ще ти отговоря. Не мога да играя игрички. Не ме ограничавай. Щом съм била с теб, значи наистина съм искала да бъда. Ако не те исках, щях да го кажа. Може би е грешно, но за мен нещата са черни и бели. Аз признавам крайностите. Желание и нежелание. Любов и страх. След толкова много лутане осъзнах едно - всичко на този свят се крепи на една единствена дума - ЖЕЛАНИЕ. Искаш ли нещо - правиш го. Останалото са оправдания. Не те моля за съвети каква трябва да бъда според теб. Просто е. Ако ме искаш такава, аз ще бъда с теб. Ако не - продължи по пътя си.

http://www.jenite.net/2012/11/ukrotiavane-na-opurnichavata.html?utm_source=feedburner&utm_medium=email&utm_campaign=Feed%3Ajenite.net+%28jenite%29
Сайтът на Една Жена

Листа по реката
аз съм Алиса
в страната на есента.

„Хората питат: „Защо не мога да намеря дълбока любовна връзка?“ Въпросът е разбираем, защото хората са самотни… Когато сме сами, егото представя нещата така, сякаш цялата болка би изчезнала, ако имахме приятел или приятелка. Но ако една връзка се задържи, тя ще извади на повърхността колкото може повече от нашата екзистенциална болка. Това е част от смисъла й. Тя ще изисква цялата наша способност за съчувствие, одобрение, освобождаване, опрощаване и себеотрицание. Когато сме сами, сме склонни да забравяме предизвикателствата на всяка връзка, но си ги припомняме съвсем ясно, когато сме обвързани.
Взаимоотношенията не могат да отстранят болката. Единственото нещо, което „отстранява болката“, е лекуването на причинителите й. Не липсата на други хора причинява болка в живота ни, а онова, което правим с тях, когато ги има…
А това, което правим е когато се влюбим, виждаме другия съвършен – какъвто той реално е на едно духовно ниво. Но изведнъж съвършенството, което зърнахме на духовно ниво, се проектира на физическо ниво. Вместо да осъзнаем, че духовното съвършенство и физическото, материалното несъвършенство съществуват едновременно, ние започваме да търсим материално, физическо съвършенство… И другият престава да бъде човешко същество. Идеализираме се един друг, а когато някой не се припокрива с идеала, сме разочаровани. Отхвърлянето на другия само защото е човешко същество, се е превърнало в колективна невроза. Хората питат: „Кога ще се появи моята сродна душа?“. Но молитвата за подходящия човек е безполезна, ако не сме готови да го приемем. Сродните ни души са човешки същества, съвсем като нас, и минават през естествения процес на израстване… Любовта е навсякъде около нас. Егото ни пречи да осъзнаем присъствието на любовта. Идеята, че съществува идеален човек, който още не се е появил, е най-голямата преграда“.
Мериън Уилямсън, „Завръщането на любовта“

Един цар имал един единствен син – смел, сръчен и умен. Когато младият принц завършил учението си, баща му го пратил при един стар мъдрец да усъвършенства познанията си за живота.
- Посъветвай ме как да премина по Пътя на живота– казал младежът.
- Думите ми ще се заличат като стъпки в пясъка – отвърнал мъдрецът – Вместо това, ще ти дам някои насоки. По пътя си ще се изправиш пред три врати. Прочети това, което е написано на всяка от тях. Ще почувстваш неудържимо желание да изпълниш указанията. Не се противи на това желание, иначе ще бъдеш осъден да изживяваш отново и отново това, което искаш да избягаш. Нищо повече не мога да ти кажа. Трябва ти сам да го усетиш със сърцето и плътта си. А сега върви. Следвай пътя пред теб.
Старият мъдрец изчезнал, а принцът поел по Пътя на живота. Скоро се озовал пред голяма врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СВЕТА”
- Точно това смятах да направя – рекъл си младежът. – Понеже истината е, че някои неща ми харесват в този свят, но пък други не са никак по вкуса ми.
И той се впуснал в първата си битка. Неговият идеал, неговата решимост и неговият устрем го подтиквали да воюва, да предприема, да завладява, да моделира действителността според волята си. Изпитал удоволствието и опиянението на завоевателя, но не и покой в душата си. Променил доста неща, но много други не успял.
Минали години.
Един ден той срещнал стария мъдрец, който го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих се – отвърнал принцът – да разграничавам онова, което е в моя власт, от онова, което не е: да разграничавам това, което зависи от мен, от другото, което не зависи.
- Хубаво – рекъл старецът. – Използвай силата си, за да влияеш върху нещата, които зависят от теб. Забрави за онези, които се изплъзват от властта си.
И изчезнал.
Малко след това принцът намерил втората врата. На нея пишело:
„ПРОМЕНИ ДРУГИТЕ”
- Това си и мислех – си рекъл той. – Другите са извор на удоволствие и радост, но също така и на болка и горчивина.
И той въстанал срещу онова, което не го удовлетворявало и го дразнело у себеподобните му. Направил всичко възможно да промени характера им и да изкорени недостатъците им. Това била втората му битка.
Минали години. Един ден, когато принцът вече започнал дълбоко да се съмнява в резултата от опитите си да промени другите, мъдрецът пак се появил и го запитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът – че другите не са причината, нито изворът на радостта и скърбите ми, на моето удовлетворение или разочарование. Те просто са предлог и възможност моите чувства да се проявят. Но чувствата ми се раждат в мен самия.
- Имаш право! – съгласил се мъдрецът. – С това, което събуждат в теб, другите ти дават възможност да опознаеш себе си. Бъди признателен на тези, които будят в теб радост и удоволствие. Но благодари също така и на онези, които те карат да изпиташ разочарование и страдание, защото чрез тях Животът те учи на онова, което още не си усвоил и от което ще имаш нужда, за да извървиш пътя си.
Казал старецът тези думи и изчезнал.
След това принцът достигнал до третата врата, на която пишело:
„ПРОМЕНИ СЕБЕ СИ”
- Да! – помислил принцът. – Ако наистина у мен се корени причината за всичките ми проблеми, това е единственото, което ми остава да направя.
И започнал третата си битка. Направил всичко възможно да подобри характера си, да изкорени недостатъците си, да промени това, което не харесвал в себе си и всичко, което не отговаряло на неговия идеал. Дълги години водил тази битка, пожънал успехи, но срещнал и съпротива, претърпял поражения. Когато отново срещнал мъдреца, трябвало да отговори на все същия въпрос:
- Какво научи по пътя?
- Научих – отвърнал принцът – че у нас има неща, които можем да променим, но също така и такива, които оказват съпротива и които така и не успяваме да пречупим.
- Добре – казал старият мъдрец.
- Да – продължил принцът – но започвам да се уморявам от тези вечни битки с всичко, с всички, със себе си. Никога ли няма да има край? Кога най-после ще намеря покой? Толкова искам да прекратя борбата, да зарежа всичко, да си отдъхна!
- Точно това е следващата ти цел. – съобщил му мъдрецът. – Но преди да продължиш напред, обърни се да погледнеш изминатия път.
Казал това и изчезнал. Принцът погледнал назад и забелязал, че третата врата има надпис и от обратната си страна!  Надписът гласял:
„ПРИЕМИ СЕБЕ СИ”
Принцът се учудил, че не е видял надписа по-рано.
- Явно, когато се хвърля в битка, човек е заслепен. – казал си той.
Принцът видял също така разпилени на земята всички онези неща, с които се бил преборил в себе си: недостатъците си, слабите си страни, страховете си, ограниченията си, всичките си стари демони. И се научил да ги познава, да ги приема, дори да ги обича. Научил се да обича себе си, без да се сравнява с другите, без да се осъжда и порицава.
Тогава срещнал отново мъдреца, който му задал обичайния въпрос:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отвърнал принцът – че да мразиш или да отхвърляш част от себе си означава да се осъдиш на вечно несъгласие със самия себе си. Научих се да се приемам такъв, какъвто съм – напълно и безусловно.
- Добре. – казал мъдрецът. – Усвоил си Първата Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през Третата врата.
Едва преминал през третата врата, принцът видял в далечината задната страна на втората и прочел:
„ПРИЕМИ ДРУГИТЕ”
Около себе си той видял хората, които срещнал по пътя. Тези, които обичал, и онези, които мразел. Тези, които подкрепял, и онези срещу които се борил. Но за свое голямо учудване, той вече не бил в състояние да види недостатъците и грешките им, които някога толкова го дразнели и които искал да изкорени.
Когато пак срещнал мъдреца, последният го попитал:
- Какво научи по Пътя?
- Научих – отговорил принцът – че откакто съм в съгласие със себе си, вече няма в какво да упрекна и другите, а няма и защо да са страхувам от тях. Научих се да приемам и обичам другите напълно и безусловно.
- Добре. – казал мъдрецът – Това е Втората Мъдрост. Сега можеш отново да преминеш през втората врата.
От другата страна принцът забелязал обратната страна на първата врата. Там пишело:
„ПРИЕМИ СВЕТА”
- Странно, как не съм видял този надпис още от първия път – зачудил се принцът.
Той се огледал и видял около себе си света, който по-рано искал да завладее, да преобрази, да промени. Бил стъписан от блясъка и красотата на всичко в него. От неговото съвършенство. А това си бил все същият свят… Светът ли се бил променил, или неговият поглед?
- Какво научи по Пътя? – попитал го мъдреца при следващата им среща.
- Научих – отвърнал принцът – че светът е огледало на душата ми. Че душата ми не вижда света, а собственото си отражение в него. Когато е радостна, и светът ѝ се струва весел. Когато нещо ѝ тежи, светът ѝ изглежда тъжен. Но сам по себе си светът не е нито весел, нито тъжен. Той просто е тук, съществува – и това е всичко. Не той ме измъчваше, а представата, която имах за него. Научих се да го приемам, без да го осъждам – напълно и безусловно.
- Това е Третата мъдрост. – казал старият мъдрец. –Ето, че вече си в съгласие със себе си, с другите и със Света.
Чувство за безметежно спокойствие, ведрост и пълнота завладели принца. Той усетил как се потапя в Тишината.
- Сега си готов да преминеш отново през последния праг – рекъл мъдрецът, – този на прехода от Тишината на Пълнотата към Пълнотата на Тишината.
И старецът изчезнал.

Ако не обичаш себе си, никога няма да можеш да обичаш някой друг. Ако не си мил към себе си, не можеш да си мил към някой друг. Твоите така наречени светци, които са толкова сурови към самите себе си, само се преструват, че са мили към другите. Това не е възможно. Психологически не е възможно. Ако не можеш да си мил към себе си, как можеш да си мил към другите?
Какъвто си със себе си, такъв си с другите. Нека това да бъде основното. Ако мразиш себе си, ти ще мразиш и останалите – а ти си бил обучаван да мразиш себе си. Никой никога не ти е казал „Обичай себе си!“ … Ние винаги сме свикнали да мислим, че за да обичаме се нуждаем от някой друг. Но ако не го научиш със себе си, за теб няма да е възможно да го практикуваш с другите.
Всяка любовна история е нестабилна. Рано или късно, всяка любовна история става много отровна. И как това става? Всеки казва че е любящ, и двамата постоянно казват, че обичат. Бащата казва, че обича детето; детето казва, че обича бащата. Майката казва, че обича дъщеря си, и дъщерята казва същото. Братята казват, че се обичат. Целия свят говори за любов, пее за любов…но можеш ли да намериш място толкова много лишено от любов? Не съществува и капчица любов – а има планини от думи, Хималаи от поезия за любовта.
Изглежда, че всичката тази поезия е само за компенсация. Тъй като ние не можем да обичаме, ние по някакъв начин трябва да вярваме чрез поезията, пеенето, че ние обичаме. Това което ни липсва в живота, го слагаме в поезията… Това, което ни липсва в живота, го слагаме във филма, в романа. Любовта е напълно отсъстваща, защото първата стъпка все още не е направена.
Първата стъпка е: приеми себе си такъв, какъвто си; пусни всичките трябва. Не носи никакви трябва в своето сърце. Ти не си, за да си някой друг; от теб не се очаква да направиш нещо, което не ти принадлежи. Ти си просто да бъдеш себе си. Отпусни се и просто бъди себе си. Уважавай своята индивидуалност и имай смелостта да се подписваш със своя собствен подпис. Не имитирай подписите на другите.
Когато не се опитваш да бъдеш някой друг, тогава просто се отпускаш; тогава идва и милостта. Тогава си пълен с величие, с изобилие, с хармония… защото няма конфликт! Няма накъде да отиваш, няма за какво да се биеш, да насилваш себе си… Ставаш невинен.
И в тази невинност, ти ще изпиташ състрадание към самия себе си. Ще се почувстваш толкова щастлив със себе си, че дори и божественото да дойде и да почука на вратата ти и да каже: „Би ли искал да станеш някой друг?“, ти ще кажеш „Да не си полудял? Аз съм съвършен! Много ти благодаря, но никога повече не прави това – аз съм съвършен такъв, какъвто съм.“
В момента, в който ти си казал на съществуванието „Аз съм перфектен, такъв какъвто съм, аз съм щастлив такъв, какъвто съм“, е това, което на Изток казваме shraddha – доверие; тогава си приел себе си и в приемането на себе си, ти си приел своя създател. Отричайки себе си, ти отричаш своя създател.
Просто виж основното! Просто бъди себе си и помни, че ти не можеш да бъдеш нещо друго, каквото и да правиш. Всички усилия са напразни. Ти просто трябва да бъдеш себе си…
Osho, A Sudden Clash of Thunder, Talk #8

‎"Има великолепни хора, които срещаме в лош момент от живота ни. Има и хора, които са великолепни, защото ги срещаме в добър момент от живота ни."

~ "В случай на щастие", Давид Фоенкинос