Понякога се случва така във взаимоотношенията между хората, че остават единствено недоизказаните неща. Все нещо остава... недоизказано.... или казано, но неразбрано и недочуто, погледнато от различна гледна точка... или изгубено в превода на собствените ни усещания. Вглъбени в интерпретацията си за нещата забравяме, че може да има друга гледна точка – на отсрещния човек. Много е важно до каква степен я приемаме и толерираме. До колко се вслушваме в чуждия възглед. До колко усещаме позицията и отношението на човека до нас. Защото е най-лесно да кажеш на някой, че не е прав. Да пренебрегнеш мнението, желанията и очакванията му. И да сложиш край. Без дори да си опитал да направиш поне това. Това малко усилие. Което, струва ми се, в днешно време ни коства доста усилия.
Толкова ли е трудно да приемем, че може да има различна позиция и мироглед от нашия? Да проумеем, че хората са различни и толкова уникални и е редно и великодушно да ги приемем такива, каквито са? В това се корени пъстротата в човешките отношения. Красотата в това да общуваш и да откриваш нови и нови светове и идеи през погледа на срещуположния човек. Защото всеки един такъв може да ни покаже и да ни даде толкова много. Стига да имаме отворено сърце и най-вече желание да се взрем в него, да го видим, да го опознаем... поне за миг да усетим душевността му.
Това е радостта от общуването, радостта в една връзка – да съумееш да вникнеш! А не просто да оставиш нещата недоизказани. Защото после от това следва болката и неудовлетворението. Следват вината и огромната тъга. Остава една напираща буца в гърлото ни и тежест в сърцето ни... от пропуснатото, от недоизказаното, от неразбраното.
http://www.jenite.net/2011/12/blog-post.html
вторник, 13 декември 2011 г.
петък, 9 декември 2011 г.
неделя, 4 декември 2011 г.
Поемеш ли ти нявга към Итака,
моли се пътят ти да бъде дълъг –
изпълнен със опасности, с познания.
Не бой се от Циклопите,
от Лестригоните, от гнева на Посейдон –
по пътя си не ще ги нивга срещнеш,
мисълта ти щом се възвисява, вълнение
неповторимо щом тялото, душата ти докосва.
И няма ти да срещнеш Лестригоните,
Циклопите, ни страшния и гневен Посейдон,
ако те в душата ти не съществуват,
ако тя пред теб не ги възправя.
Моли се пътят да е дълъг.
Да бъдат много пролетните утрини,
в които тъй радостен и тъй щастлив
в невиждани пристанища ще влизаш,
пред финикийски тържища ще спираш
и с чудни стоки ти ще се сдобиваш –
корали, кехлибар, седеф и абанос
и сладостни подправки най-различен вид
(колкото се може повече подправки);
в много градове египетски да идеш
от мъдростта на мъдрите да учиш.
Но винаги да мислиш за Итака –
да стигнеш там е твоя орис.
Ала никак ти по пътя си не бързай –
по-добре ще е с години да пътуваш
и вече остарял край острова да хвърлиш котва,
богат със онова, което по пътя си спечелил.
Не чакай ти Итака с богатство да те срещне.
Че даде ти Итака прекрасното пътуване.
Ти никога без нея не би поел на път.
Но няма нищо друго тя да ти даде.
И ако бедна я завариш ти, Итака,
знай не те излъга...
Че толкоз помъдрял и с опит,
навярно вече си разбрал Итаките какво са.Константинос Кавафис (1863-1933)
събота, 12 ноември 2011 г.
Че целувките не са договори, а подаръците – обещания. И този някой започва да приема провалите си с високо вдигната глава и широко отворени очи. И той започва да строи пътищата си за днес, защото утрешния терен е прекалено несигурен за планове... а бъдещето има характеристиката да пада по пътя.
И някой започва да разбира, че дори слънчевата светлина може да изгаря, ако е прекалена.
Така, той засажда своя собствена градина и украсява собствената си душа, вместо да чака някой да му донесе букети цветя.
Разбира, че наистина може да издържи, че е наистина силен, че наистина струва, и той научава и научава, и така всеки ден...
С времето научаваш, че да бъдеш с някого, който ти предлага добро бъдеще значи, че след време ще поискаш да се върнеш в миналото.
С времето разбираш, че само някой, който е способен да те обича с дефектите ти, без да претендира да те променя, може да ти предложи целото щастие на света.
С времето си даваш сметка, че ако си с някого, който само придружава самотата ти, в крайна сметка няма да искаш да я видиш никога повече.
С времето научаваш, че истинските приятели се броят на пръсти и който не се бори за тях рано или късно ще се окаже обграден от фалшиви приятелства.
С времето научаваш, че думите казани на прощаване остават рана за цял живот.
С времето научаваш, че да извини може всеки, но да прости е способна само някоя голяма душа.
С времето разбираш, че ако си наранил някой приятел е възможно приятелството ви никога повече да не бъде същото.
С времето си даваш сметка, че независимо от това колко си щастлив с твоите приятели, все още продължаваш да плачеш за онези, които остави да си идат.
С времето си даваш сметка, че опита, преживяното, с всеки един човек няма да се повтори.
С времето си даваш сметка, че онзи, който унижава или не цени другиго, рано или късно ще преживее същите унижения и подигравки умножени.
С времето научаваш да строиш пътищата си днес, защото утре е невъзможно.
С времето научаваш, че да прибързваш и насилваш нещата, кара накрая да излезнат не както си ги очаквал.
С времето си даваш сметка, че не бъдещето, а момента, който си изживявал тогава, е бил най-хубавия.
С времето ще видиш, че даже и да си щастлив с онези, които те заобикалят, ще скърбиш за онези, които си отидоха.
С времето ще се научиш да прощаваш, да молиш за прошка, да казваш "Обичам те.", че тъгуваш за нещо, че се нуждаеш от нещо, че искаш да си нечий приятел!
Но за съжаление, само с времето...
четвъртък, 9 юни 2011 г.
понеделник, 23 май 2011 г.
четвъртък, 19 май 2011 г.
понеделник, 16 май 2011 г.
неделя, 8 май 2011 г.
понеделник, 28 март 2011 г.
петък, 11 март 2011 г.
събота, 15 януари 2011 г.
събота, 1 януари 2011 г.
Абонамент за:
Публикации (Atom)