Of course, you can’t unfry an egg, but there is no law against thinking about it.

If I had my life to live over, I would try to make more mistakes.
I would relax. I know of very few things that I would take seriously.
I would go more places. I would climb more mountains and swim more rivers.
I would eat more ice cream and less bran.

I would have more actual troubles and fewer imaginary troubles.
You see, I have been one of those fellows who live prudently and sanely, hour after hour, day after day.
Oh, I have had my moments. But if I had it to do over again, I would have more of them – a lot more.

I never go anywhere without a thermometer, a gargle, a raincoat and a parachute.
If I had it to do over, I would travel lighter.

If I had my life to live over, I would pay less attention to people telling us we must learn Latin or History; otherwise we will be disgraced and ruined and flunked and failed.
I would seek out more teachers who inspire relaxation and fun.

If I had my life to live over, I would start barefooted a little earlier in the spring and stay that way a little later in the fall.
I would shoot more paper wads at my teachers.
I would keep later hours.

I’d have more sweethearts.
I would go to more circuses.
I would be carefree as long as I could, or at least until I got some care- instead of having my cares in advance.

I doubt, however, that I’ll do much damage with my creed.
The opposition is too strong.
There are too many serious people trying to get everybody else to be too darned serious.

http://paulocoelhoblog.com/2010/10/24/1-min-read-if-i-had-my-life-to-live-over/

“While I kept my heart to myself, I never had a single morning of anguish or a single night of insomnia. Since I fell in love, my life has been a sequence of anguish, losses, confusion. I think that God, by using love, managed to hide hell in the middle of Paradise”

http://www.youtube.com/watch?v=iK9Iio7WgaI

Щастието може да е само миг, но носи цяла вечност от вълнения във себе си. А защо ли точно онази любов, която не можем да имаме, се помни така дълго. Може би точно, защото завинаги остава копнеж...

"Да бъдеш никой,но себе си,в свят,който прави всичко възможно,ден и нощ, да те превърне в някой друг означава да се биеш в най-трудната битка,в която някое човешко същество може да се бие и да не спира да се бие." Е.Къмингс

Аз съм любовница. Недей да подскачаш и да правиш кръгли очи. Почти всяка жена поне веднъж в живота си е била в това амплоа. И не виждам нищо страшно или срамно в тази дума.

Любовница - това звучи гордо. И нека съпругите да се гордеят със семейното си положение, не им завиждам. Защото истинската жена признава само едно положение – положението на любовница.

При мен моят мъж идва като на празник, за мен пази всичкото си очарование, усмивки, забавни разкази. Вкъщи е унил наборник на семейната повинност, роб на боклукчийската кофа и осребрител на касови бонове. А тук, при мен, той е завоевател на Вселената, супермен, рицар… И аз го приемам такъв, какъвто той иска да изглежда в моите очи.

Да, аз никога няма да го видя по домашни чехли пред телевизора, страдащ от стомашно разстройство, оправдаващ се по телефона пред началника, хленчещ на майка си, мрънкащ от болка заради порязан пръст, изнервен от ненавременното сервиране на вечерята. И това е прекрасно!

Не разбирам приятелките си, стремящи се да докарат любовника си до състоянието на съпруг. Жената на моя избраник може да спи спокойно - нас ни свързва толкова малко: само любов. Любов в чистия й вид, непретворена в материални подробности, непревърната в скучен ритуал на съвместно поглъщане на храна или гледане на телевизия. И нека съпругата сипва прехвалената си манджа, овкусена с яда и умората й, ябълката от моите ръце винаги ще е по-вкусна. Защото всичко, от което имам нужда е само любов.

Да, в един прекрасен ден тази любов ще отмине. Обърни внимание - в прекрасен ден… Всичко живо рано или късно си отива. И не е нужно да се правиш, че чувството ти е вечно, от това то няма да оживее. На мен не ми е необходимо да се преструвам и да лъжа с години, че изпитвам нещо, което няма да се върне. Аз съм само една любовница.

В деня, когато си отиде любовта, аз ще се сдобия със свобода, с която да вървя към новата любов. И този ден ще бъде печален, но прекрасен. И нека всички психолози да учат наивните жени, как да удържат чувството за дълги години. Със същия успех биха могли да ни обучават, как да удържим в шепи слънчевата светлина или да консервираме аромата на летния дъжд.

Не гоня времето, защото живея за мига. Затова пък този миг е мой изцяло. Тайната на обожаваните от мъжете любовници е проста - никакви планове за бъдещето.

Веднъж една приятелка ми каза: “Съпругите ги уважават, а любовниците - не”. Смешно е! “Уважаваната” жена е домашна прислуга, гувернантка, икономка, на която не трябва да се плаща. “Неуважаваната” любовница е тази, за която търсят цветя в зимния град, заради която рискуват кариерата си, чиято гримаса на неудоволствие се равнява на заповед. Пък и човечеството като цяло явно предпочита любовниците.

Спомни си няколко знаменити, прославени от историята и литературата жени. И? Това основно са куртизанки, хетери, фаворитки. А съпругите сред тях колко са? Броят се на пръсти. И то само ако са били кралици. Пък и те попадат в аналите съвсем не заради това, че са били добри съпруги.

Естествено, можеш да кажеш, че любовниците във всички времена са били користни, взискателни и разточителни, че мъжете се разорявали, за да задоволят капризите им, дарявали са им имения, автомобили, драгоценности. Но нали е било доброволно!

Да, аз съм любовница. И нямам намерение да се превръщам в съпруга. Нека някой се опита да съвмести тези противоположни понятия, аз не вярвам в подобна възможност. Това е красива приказка за читателки на розови романи. Любовницата - капризна, чувствена, интересуваща се само от състоянието на собствената си душа, и съпругата - търпелива, прогнозираща, грижовна, пазеща семейното огнище, - това са две несъвместими неща.

Жената не е механизъм. Тя не е комбинация от кухненски робот, машина за чисти ризи с функция за отглеждане на деца, и изморените механични обятия на съпругата само ще потвърдят моята банална диагноза: любовта е за любовниците. За съпругите - всичко останало.

Красотата е чудесно нещо, но не се среща често. Грижливо поддържаната външност обаче прави жената привлекателна, а без нея и най-миловидното лице губи чара си.
Затова една жена трябва да се научи как да върви, как да се смее, дори как да плаче, защото винаги има правилен начин да направиш нещо, а другият е грешен. Ако държите на външни...я си вид обаче, непременно трябва да сдържате емоциите си. Няма по-грозна жена от ядосаната.(Овидий, Изкуството на любовта, 1 век пр.н.е.)